Дърво на живота – шевица с древна история
Мотив, който не е измислен в България, но тук говори по своему
Дървото на живота е един от най-широко разпространените орнаменти в света. Изправено дърво с корени, стъбло и корона, най-често строго симетрично спрямо своята вертикална ос, се среща в текстил, керамика, резба и стенопис в огромна част от Стария свят — от Предна Азия през Средиземноморието до Северна и Източна Европа. Затова първото честно изречение за него е, че той не е български по произход, а е български по употреба: в българската шевица мотивът е усвоен, геометризиран и вписан в местната логика на украсата.
Именно това го прави интересен. Едно и също изображение — дърво между две птици — в различните краища на българското землище е разчертано различно, бродирано е с различни бодове и е поставено на различно място по дрехата. Разликите не са случайни. Те следват техниката, с която се работи, и мястото, което мотивът заема върху носията.
Как изглежда дървото в българската шевица
Трите етажа
Най-разпознаваемата композиция е тристепенна. Долу — корен, често сведен до няколко разклонени линии или до вазон, стъпил върху хоризонтална основа. В средата — стъбло, понякога само една вертикална редица бодове. Горе — корона, която в геометризирания вариант се разгръща като ромб, розета или ветрило от симетрични клони.
Тълкуването, което най-често се среща и в популярната литература, и в разказите на самите бродиращи, свързва трите етажа с трите свята: подземния, земния и небесния. Това е смислено разчитане и е широко прието, но е важно да се каже, че то е интерпретация, а не документирано обяснение, дадено от жените, които са бродирали мотива. Голяма част от символиката, която днес се приписва на българските шевици, е записана и систематизирана много след като тези шевици са престанали да се правят всекидневно.
Птиците, вазонът и симетрията
Дървото рядко стои само. Много често от двете му страни са поставени еднакви фигури, обърнати към него — птици, елени, конници, човешки фигурки с вдигнати ръце. Тази двустранна, почти хералдична подредба е част от самия мотив: дървото е център, а фигурите са неговата рамка.
Друг чест елемент е съдът в основата — вазон или делва, от която дървото израства. Той се среща и извън българските земи, в целия ареал на балканската и близкоизточната бродерия, и в геометризиран вид се разпознава по трапецовидната си форма с две дръжки.
Какво е означавало за жената, която го е бродирала
Шевицата в традиционната култура не е украса в днешния смисъл. Тя се поставя на точно определени места по дрехата — около шията, по пазвата, в края на ръкавите, по подгъва, по краищата на престилката. Това са отворите на облеклото, и разпределението на бродерията точно по тях е една от малкото неща, които могат да се твърдят със сигурност: украсата пази границите на дрехата.
Дървото на живота се появява предимно върху вещи, свързани с преход и с плодородие — сватбени ризи, обредни кърпи, дарове. Свързва се с идеята за род, за продължение, за връзка между поколенията. Възрастта и семейното положение на жената също личат по бродерията ѝ: момичето, младата невеста и по-възрастната жена не носят една и съща шевица. Кои точно са различията обаче се променя от област до област и не бива да се обобщава в едно правило.
Регионалните разлики
В различните етнографски области мотивът се среща в осезаемо различни варианти. Там, където се работи с броено везмо върху равномерна основа, дървото е строго геометрично: клоните тръгват под 45 градуса, короната е стъпаловидна, всичко е сведено до квадрати и диагонали. Там, където техниката позволява по-свободно водене на конеца, силуетът омеква и се приближава до растителна, извита форма.
Разликите между областите се четат най-лесно през целия костюм, а не през отделния орнамент. Затова схемите на носии са добър начин да се види как всяка област подрежда цвета и плътността на украсата си. В каталога има цяла поредица такива модели на Milena Style — Родопска носия, Шопска носия, Добруджанска носия, Плевенска носия, Карнобатска носия и още няколко, повечето подредени в образите със схема. Едно сравнение между тях показва разликата по-бързо от всяко описание: Разградската се шие с 15 цвята, Родопската — с 30, при почти един и същ размер.
Цветовете
Червеното преобладава. То е основният цвят на българската шевица в почти цялото землище и обикновено носи значението на живот, кръв, здраве и защита. До него стои тъмен контур — черно или тъмносиньо — който в геометризираната бродерия има и напълно практическа роля: очертава фигурата и я държи четлива отдалеч.
Зеленото, жълтото и оранжевото се появяват като акценти, често в короната и в цветята около дървото. Тук също е нужна уговорка: цветовата гама в миналото е зависела пряко от достъпните багрила. Домашно боядисаните вълнени и памучни конци дават по-приглушени, неравномерни тонове. Наситените и еднакви по цвят конци, с които днес свързваме „традиционната“ шевица, стават масови едва след като през втората половина на XIX век в българските земи навлизат химическите бои. Тоест част от това, което възприемаме като най-старо, всъщност е сравнително ново.
Как се бродира дърво на живота днес
Панамата и каунтът
Съвременната работа по мотива почти винаги минава през броене. Основата е панама с равномерен строеж, а размерът на готовото дърво се получава от простото деление: брой бодове върху каунта. Едно дърво, широко 60 бода, върху панама с 16 каунта излиза около 9,5 см; върху по-фина панама със същия брой бодове ще излезе по-малко. Ако сте нови в тази сметка, обяснението какво означава каунт върши работа преди да изберете размер.
Бод и конци
Днес мотивът се шие най-често с кръстат бод, понякога с полукръст в по-светлите части и със стъблен бод за тънките клонки. Историческото везмо е познавало много повече бодове, чиито имена се различават от област до област — това е още едно място, където обобщенията са рискови. Комплектите в каталога, които носят реални шевици, са точно от този тип броена работа: Врачанска шевица е 11 x 11 см с 6 цвята, а Македонска шевица — 19 x 18 см със 7 цвята, и двете с конци Ariadna върху разграфена панама.
Няколко практични неща при симетричен мотив
- Започнете от централната вертикална ос, не от ъгъла. При огледален мотив грешката се вижда именно като разминаване между двете страни.
- Пребройте централната колона докрай, преди да тръгнете настрани. Един бод разлика горе се превръща в изкривена корона.
- Работете етаж по етаж — корен, стъбло, корона — вместо цвят по цвят. Така симетрията се проверява непрекъснато.
- Тъмният контур се шие последен. Той прощава дребните неточности под себе си.
Ако това е първата ви броена работа, малък модел с малко на брой цветове е по-разумното начало от голяма композиция; комплектите за начинаещи са подбрани точно по този признак, а гоблените по схема са цялата техника, в която мотивът се вписва най-естествено.
Къде мотивът живее днес
Дървото на живота не е останало само в музейните сбирки и в схемите. То се преработва в бижута, в интериорен текстил и в графичен дизайн, а заедно с канатицата и елбетицата е сред трите мотива, които съвременната българска публика разпознава най-бързо. В бродираните бижута основата отново е панама, само че много фина — комплектът с българска шевица например е бродиран върху панама с 22 каунта, при колие с диаметър 2 см. Останалите такива изделия са събрани в колиетата с шевици.
Какво не се знае със сигурност
Честната картина изисква и това. Не е известно кога точно мотивът влиза в българската народна бродерия — запазените текстилни паметници са предимно от XVIII и XIX век, а текстилът просто не се съхранява по-дълго в тукашния климат. Не съществува единен канон, който да казва какво означава всеки елемент; тълкуванията се различават между отделните изследователи и между отделните области. Част от символиката, която циркулира днес в интернет, е авторска реконструкция от последните десетилетия.
Това не обезсмисля мотива. Прави го обаче нещо, което се изучава, а не нещо, което се цитира наизуст. Когато бродирате дърво на живота, вие повтаряте жест, който е бил правен тук поколения наред — а какво точно е мислела жената, която го е правила преди вас, е въпрос, на който никой не може да отговори вместо нея.
