Печатана аида 14 ct - Животни

Мрежата под печата държи контура честен

Едно животно се разпознава по силуета си. Хората не гледат козината, а линията на гърба, върха на ухото, дължината на муцуната. Затова животинските мотиви прощават малко: сбъркате ли контура с два-три бода, окото усеща, че нещо не е наред, без да може да каже къде.

Тук проблемът има механично решение. Печатът показва цвета, а мрежата на печатаната Aida 14ct се вижда под него и превръща контура в нещо преброимо. Ухото не свършва „някъде тук“, а на конкретно квадратче. Това е и цялата разлика между тези гоблени за шиене и една рисунка върху непреброима основа.

Две уши, две очи, една симетрия

Най-честата грешка при животинско лице не е в цвета, а в разминаването между двете страни. Едното око излиза с квадратче по-високо и картината изглежда леко изкривена, без да личи защо. Върху основа с видима мрежа проверката отнема секунди: броите редовете от гърба до първото око, после същите до второто. Същото важи за ноздрите, за основата на двете уши и за краката на кон в движение — там разликата от един ред променя стъпката.

Козината иска посока, не детайл

• Шийте на групи по цвят в рамките на едно поле — преходът излиза по-мек, отколкото ако скачате из цялата картина.
• Пазете горната нишка на кръста в една посока в целия гоблен. Иначе светлината се отразява на петна и козината изглежда мокра там, където не трябва.
• Тъмните контури около светло тяло оставяйте за накрая — те „изрязват“ животното от фона и веднага показват дали силуетът е излязъл верен.
• Гривата и опашката се четат като едно поле, а са две-три близки нюанса на кичури. Смесите ли ги, конят изглежда изрисуван, а не сниман.

Конете държат половината рафт

Селекцията е малка, но с ясен характер: В галоп, Волни коне, Коне в реката, Коне на водопой, Надпревара и След езда са точно половината от групата. Ако търсите кон, тук изборът реално е между шест композиции, а не между шест кадъра на едно и също. До тях са Немска овчарка, Папагали и Пълнолуние, а Братска обич, Привързаност и Винаги заедно са по-меките, „домашни“ сюжети.

Откъде се започва един кон

Не от главата. Започнете от най-голямото тъмно поле на тялото и го докарайте докрай — то определя мащаба и ви дава мярка колко бод се побира в един час. После вървете надолу към краката и чак накрая нагоре към главата, докато ръката е още точна. Фонът оставете за последно: върху печат той почти винаги е по-широк, отколкото изглежда, и е единственият участък, който можете да шиете разсеяно, докато гледате телевизия.

Формат и брой цветове

Форматите вървят от съвсем малкото 14 x 19 см — размер, който се довършва за няколко вечери — до 53 x 40 см за широките конски композиции. Хоризонталният формат тук е по-чест, отколкото в другите теми, и това има смисъл: животно в движение иска място пред себе си. Цветовете са между девет и трийсетина. Деветте не са бедност — при силует с ясен контур малката палитра работи като графика и се гледа отдалеч.

С конци или без

Всеки модел се поръчва с конци Ariadna или без конци. Целият рафт е на Milena Style, така че печатът и сортирането са еднакви от модел на модел — вторият гоблен върви по вече познат ред.

Когато очите се уморят преди ръката

Тъмно животно на тъмен фон е мястото, където мрежата под печата се вижда най-трудно. Ако при такъв участък започнете да губите реда, лупа с осветление сваля напрежението от очите по-бързо от по-силна лампа в стаята.

Ако търсите конкретно животно

Не го ли намирате тук, то е в друга техника: животните по схема са най-голямата животинска селекция в сайта, щампираните животни държат кончетата и елените върху по-едра панама, а животните от камъчета дават блясъка в окото, който конецът не може. Съседни по техника са пейзажите върху същата печатана аида.