Диамантени гоблени - Животни

Където камъчето върши работа, каквато конецът не може

Животните са темата, на която тази техника отвръща най-добре. Смолистото камъче не е нанесен цвят, а малка призма, която връща светлината обратно към вас. Козина, перо, мокър нос и особено око — навсякъде, където живият образ разчита на отблясък, диамантените гоблени имат предимство пред всяка равна повърхност.

Окото се реди последно

При портрет на животно погледът пада първо в окото. В отпечатания оригинал светлата точка е нарисувана; при камъчетата тя е физическа и се променя, когато завъртите глава. Огледайте символите около нея, преди да натиснете първото камъче — разликата между съседните тъмни нюанси е малка в тавичката и голяма върху платното. Сгрешено камъче се вдига с върха на молива, докато лепилото е прясно.

Козината иска подредба, не смесване

Три сиви, които в пакетчето изглеждат еднакви, върху платното попадат на различни места и точно тяхната подредба прави козината обемна вместо плоска. Работете с един цвят наведнъж и оставете най-светлите кичури за накрая — те са малко на брой и се различават най-добре, когато около тях вече има положен тъмен фон.

Тъмно животно на тъмен фон е и мястото, където символите под фолиото се четат най-трудно. Сменете лампата, преди да сменяте начина на работа: наклонена светлина отстрани показва релефа на вече подредените камъчета и прави границата на участъка видима. Ако и това не стига, лупа с осветление върши работа точно при такива полета, а не при светлите.

Колко да блести

Тук моделите с частично облепяне са малко повече от тези с пълно и разликата е реален избор, а не подредба по наличност. Частичното оставя фона матов и животното изпъква напред — работи при портрет в едър план, където фонът е само тъмнина. Пълното слива животното и средата в една светеща повърхност и върши повече работа, когато фонът е част от сюжета: гора, вода, сняг, високата трева на саваната.

Квадратното камъче и къде помага

Повечето модели са с кръгли камъчета, но около всеки пети тук е с квадратни. За животно това не е дребна разлика. Квадратните прилягат плътно и дават непрекъсната повърхност — добре при геометричен фон, при отражение във вода и при едри едноцветни полета. Кръглите оставят между себе си мрежа от точици, която смекчава ръба, и точно затова козина и перушина се получават по-меки с тях. Ако се колебаете, вижте кое поле е по-голямо в конкретния модел: фонът или животното.

Едно и също име в седем цвята

На рафта има серия от седем модела, които носят едно и също име и се различават само по гамата — Трепет в златно, в лилаво, в розово, в синьо, в сребристо, в червено и със земни цветове. Това е рядкост в каталога и е удобно по две причини: избирате по цвета на стаята, а не по сюжета, и можете да вземете две от серията за симетрична стена, без картините да си пречат.

Кой модел за кого

В групата има меки сюжети — Малки сладури, Аз ли бях, Поле на мечтите, Горско бебе, както и серията котета на Milena Style — и сериозни портрети с плътни тъмни фонове: Бял вълк, Мистичен вълк, Зимни вълци, Бял тигър през есента, Леопардов поглед, Величество, Кралят. Отделно вървят птиците — Колибри, Син паун, Пера в дъга, Семейство лебеди — където блясъкът върши най-очевидната си работа, защото перо и фасета правят едно и също със светлината.

Форматите тръгват от 20 x 20 и 23 x 23 см — размер за няколко вечери и за проба на техниката — минават през най-честия размер в групата — 30,5 x 30,5 см — и стигат до едри картини около 84 x 60 см, при които и окото се реди с десетки камъчета вместо с шест.

Същото животно по друг път

За дете вижте детските модели с нарочно по-малките формати. Същата тема с игла е при щампираните животни и при животните по схема, където козината се гради с фин бод вместо с блясък. Съседна по настроение е пейзажната група, а образите искат същото търпение към близки тонове.