Диамантени гоблени пейзажи: как да изберете мотив, който ще завършите

Пейзажът е темата, която най-често остава недовършена

От всички сюжети при диамантените гоблени пейзажът се харесва най-лесно и се изоставя най-често. Причината почти никога не е трудност. При тази техника нищо не се шие и нищо не се брои наизуст: върху самозалепващо винилово платно е отпечатана схема от символи, всеки символ отговаря на един цвят и камъчетата се лепят едно по едно с писалката. Работата е поставяне, не решаване.

Причината е площ. Пейзажите в каталога тръгват от 25 x 35 см и стигат до 101 x 57 см — между тези два размера стои близо седем пъти повече работа. Човек, който е харесал снимката на 101-сантиметров водопад, рядко си дава сметка какво точно е харесал. Затова този текст започва не със сюжета, а със сметката.

Сметката, която се прави преди харесването

Умножете двете страни и работете с квадратни сантиметри, не с дължина. Числата подреждат нещата веднага:

• 30 x 40 см — 1 200 кв. см. Вечерите се броят на пръсти.
• 40 x 50 см — 2 000 кв. см. Най-често срещаният размер и разумният таван за първи пейзаж.
• 50 x 70 см — 3 500 кв. см, тоест 1,75 пъти повече от предишния, при разлика в описанието от само два реда.
• 90 x 61 см — 5 490 кв. см. Близо три пъти повече работа от 40 x 50 см.

И най-полезният тест, който отнема един час: залепете едно квадратче 10 x 10 см и засечете времето. Това квадратче е една стотна от квадратен метър и много прост множител — картина 40 x 50 см са двайсет такива квадратчета, а 90 x 61 см са близо петдесет и пет. Умножете и вижте дали числото ви харесва. По-честен ориентир за това колко време ще ви отнеме моделът няма — темпото е лично и всяка чужда прогноза е гадаене.

Небето е половината картина

Пейзажът се държи различно от портрета и от букета. При портрета вниманието скача — лицето иска пет близки нюанса в малка зона, фонът е един. При пейзажа е обратното: две трети от площта са небе, вода или поле, изградени от три до шест много близки помежду си нюанса, разстлани върху голяма повърхност.

Това има две страни. Добрата: голямата равна зона е най-прощаващата част от работата. Едно камъче, поставено с половин милиметър отклонение сред три хиляди сини, не се вижда от никакво разстояние. Лошата: същата зона е и най-скучната, и точно в нея хората спират.

Работи се така:

• Ред по ред, не на петна. Изберете ред, минете го докрай и чак тогава сменяйте цвета. Прескачането от зона на зона умножава търсенето на символи в схемата.
• Отваряйте защитното фолио на ивици. Открита остава само лентата, по която работите в момента. Останалата лепкава основа стои затворена и не събира прах и власинки.
• Небето последно. Ако знаете, че еднообразните зони ви отегчават, оставете ги за накрая — тогава те са единственото, което дели работата от готовата картина, и това дърпа напред.

Пълно или частично облепяне — при пейзажа това е голямата разлика

В описанието на всеки модел стои поле Облепяне и то има две стойности. При пълното камъчетата покриват всеки сантиметър от изображението. При частичното те покриват само главното — къщата, лодката, дървото — а останалото е цветен печат директно върху винилово платно.

По-голямата част от пейзажите са с пълно облепяне, а около една пета от тях — с частично. За голям формат частичното облепяне е напълно разумен избор: получавате картина 52 x 76 см като Калдера Виста DD12.036 или 50 x 100 см като Прованс, без да лепите пет хиляди квадратни сантиметра камъчета. Печатът поема небето, вие поемате блясъка.

Две неща, които трябва да знаете предварително. Първо, отблизо разликата в повърхността личи — печатът е гладък, облепеното е релефно; отдалеч ефектът е точно обратният и работи в полза на картината. Второ, частичното облепяне ограничава начина, по който картината се защитава накрая: течно средство върху печатната част оставя лъскави ивици, които излизат на светло под ъгъл. Подробностите са в текста за запечатването на диамантен гоблен.

Кръгли или квадратни камъчета при пейзаж

При пейзажите в каталога преобладават кръглите камъчета, но има и модели с квадратни, и изборът не е безразличен точно при тази тема.

Квадратните прилягат плътно едно до друго и дават непрекъсната повърхност без пролуки — предимство при гладка вода, сняг, стена, тоест при всичко, което трябва да изглежда като едно цяло. Цената е, че всяко камъче трябва да легне изправено; накриво поставено квадратче нарушава реда и се вижда.

Кръглите прощават отклоненията и се лепят по-бързо, но по устройство оставят малки пролуки, през които се вижда платното. При тъмно небе това е незабележимо, при светъл сняг — по-видимо. Пълното сравнение между двете форми стои в отделния текст за кръглите и квадратните камъчета.

Сюжетите, които се повтарят — и какво носи всеки от тях

• Класическа живопис. Звездна нощ DD9.001, Житни полета и Кафе тераса през нощта на Ван Гог, Макови полета и Водни лилии и японски мост на Моне, Голямата вълна край Канагава. Тук камъчетата вършат нещо, което репродукцията не може — мазката на оригинала е релефна и блясъкът я имитира по-добре, отколкото гладкият печат.
• Градове. Айфеловата кула, Санторини, Градски мост, Статуята на Свободата, Вечерна разходка до моста Риалто. Много прави линии и много прозорци, тоест дребен детайл в тъмна гама.
• Вода. Водопад, Кристален бряг, Морско видение, Езерото Брайес в Доломитите. Най-големите равни зони и най-близките помежду си нюанси в целия раздел.
• Сезони. Есенна планина, Зимната страна на чудесата, Все още пролет. Есенните сюжети са най-цветните и обикновено най-приятни за работа, защото палитрата се сменя често.

Нощните сюжети и стената, на която ще висят

Нощният пейзаж изглежда великолепно на снимка в магазина, защото е сниман под насочена светлина. У дома, на стена срещу прозорец, същата картина може да се чете като тъмен правоъгълник. Блясъкът на камъчетата се появява, когато светлината пада под ъгъл — фасетите, тоест дребните шлифовани стени по камъчето, чупят лъча настрани. Затова нощните сюжети искат място, до което идва странична светлина: стена перпендикулярно на прозореца или лампа отстрани. Дневните пейзажи нямат това изискване.

Двамата производители и какво значи това за избора

Пейзажите в каталога идват от два производителя и разликата между тях е практична, не рекламна.

DIAMOND DOTZ държи големите формати, класическата живопис и всички модели с частично облепяне. Там са и панорамните размери, и артикулните номера от вида DD12.036, по които моделът се разпознава еднозначно.

Milena Style работи в тесен диапазон размери — почти всичко е 30 x 40 или 40 x 50 см — и всички техни пейзажи са с пълно облепяне и с кръгли камъчета. Ако търсите точно това, което препоръчахме по-горе за първи пейзаж, тази част от раздела е практически цялата от подходящи модели: Хижа в планината, Вятърни мелници, Уютен двор, Разходка под дъжда.

Кой е производителят на конкретния модел пише в описанието му, заедно с основата, облепяването, формата на камъчетата и размера. Тези пет реда казват за работата повече от снимката.

Форматът и мястото над дивана

Пейзажите са единствената тема, при която панорамните формати са често срещани — 101 x 57 см, 50 x 100 см, 29 x 75 см при хоризонталните, 33 x 72 см при вертикалните, а има и квадратни 51,5 x 51,5 см. Измерете стената, преди да поръчате, а не след това.

Второто следствие от нестандартния размер е рамката. Готова рамка от магазина пасва на 30 x 40 и на 40 x 50 см; за 47 x 72 или 90 x 61 см се минава през рамкар и рамката се прави по поръчка. Това не е причина да не купите голям модел — просто е част от решението и е добре да е взето предварително, а не осем месеца по-късно.

Как да стигнете до края

• Работете на квадрати. Разделете картината мислено на участъци 10 x 10 см и завършвайте по един напълно. Завършеният участък е измерим напредък; „докъде съм стигнал“ при пейзаж иначе е мъгливо понятие.
• Пресипете камъчетата от пликчетата в кутийки с номера още в началото. Търсенето на цвят измежду трийсет еднакви пликчета е това, което прави работата бавна, не самото лепене. Какво още помага и кой инструмент за какво служи, сме описали в прегледа на инструментите за диамантен гоблен.
• Не оставяйте работата отворена. Върнатото фолио пази лепкавата основа между две вечери.
• Един ред на вечер е темпо. Изоставените картини не се провалят от липса на време, а от липса на редовност.

Ако не сте сигурни, че пейзажът е за вас

Има два честни начина да проверите, без да залагате месеци. Първият е диамантена картичка — основа 17,7 x 12,6 см, готова за една вечер, достатъчна да разберете дали жестът с писалката ви успокоява или ви дразни. Вторият е симетричен мотив вместо пейзаж: при мандалата от камъчета кръгът сам подсказва реда и напредъкът е видим на всеки пръстен.

Ако вече знаете, че искате пейзаж, останалото е избор на конкретен модел — размерът, облепяването и формата на камъчетата пишат в описанието на всеки от тях. Целият раздел с диамантени пейзажи се чете точно по тези три полета. Общите правила за избор сме събрали в съветите как да изберете диамантен гоблен, а самата работа, стъпка по стъпка, е описана в ръководството за изработката.

И едно изречение за накрая: изберете модела, който бихте работили с удоволствие в трийсетата вечер, а не този, който изглежда най-добре на снимката. Това са различни картини по-често, отколкото очаквате.