„Тайната вечеря" в гоблена: историята на най-шития сюжет

Един сюжет, шит повече от всеки друг

Има мотиви, които се харесват, и има един, който се шие. „Тайната вечеря“ е вторият случай. Тя стои в каталога ни едновременно като комплект по схема от два производителя, като щампиран комплект, като печатана Aida и като картина от камъчета — шест различни начина да се направи една и съща рисунка. Малко сюжети издържат такова нещо. Този го издържа от десетилетия.

Точна статистика колко български дома имат тази картина на стената, разбира се, няма и няма да измисляме. Но всеки, който е продавал гоблени, знае как звучи телефонният разговор: човекът не пита „имате ли нещо религиозно“, а „имате ли Тайната вечеря“ — и обикновено допълва в какъв размер я е виждал у роднина.

Картината, от която тръгва всичко, не е фреска

Оригиналът е стенописът на Леонардо да Винчи в трапезарията на манастира „Санта Мария деле Грацие“ в Милано, работен между 1495 и 1498 г. по поръчка на миланския владетел Лудовико Сфорца. Стената е около 460 на 880 см — тоест по-дълга, отколкото е широка една обикновена всекидневна.

Техническата подробност, която обяснява останалото: това не е фреска. Истинската фреска се рисува върху прясна, още влажна мазилка и боята става част от нея. Леонардо е искал да работи бавно, със слоеве и поправки, каквито мократа мазилка не позволява, затова е рисувал върху суха стена с темпера и масло. Резултатът е известен — рушенето започва още приживе на автора и оттогава картината е реставрирана многократно, като последната голяма реставрация върви от 1978 до 1999 г. Заедно с църквата стенописът е в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Има известна ирония в това, че най-крехката известна стенопис на света се възпроизвежда най-често в най-издръжливия домашен материал — бод върху панама, който преживява няколко поколения без реставратор.

Какво точно е нарисувано

Сцената не е трапеза. Тя е момент — този, в който Христос казва, че един от седящите на масата ще Го предаде. Всичко, което се вижда, е реакция на едно изречение.

Дванайсетте апостоли са подредени в четири групи по трима, симетрично от двете страни на централната фигура, а линиите на стените и на тавана се събират зад главата на Христос. Оттам идва усещането за дълбочина и оттам идва и трудността при бродиране: композицията се крепи на подредба, която окото проверява за милиметри. Ръцете носят цялото действие — всяка е в различно положение и всяка казва нещо.

Кое е установено и кое е разказ

Около картината е израснала цяла литература от твърдения за скрити послания, тайни фигури и шифри. Струва си да се разграничи: датировката, мястото, поръчителят, техниката и реставрациите са документирани, а голяма част от разчитанията — кой апостол е кой, какво означава чинията пред него, какво е скрито в позата на ръцете — са тълкувания с различна степен на подкрепа. Част от тях са добре аргументирани, част са изцяло съвременни. Когато разказвате на някого какво шиете, тази граница е добра за спазване.

Как сюжетът стигна до българската всекидневна

Тук вече сме в областта на наблюдението, а не на документа, и си струва да се каже така. Няколко неща вероятно работят заедно:

• Форматът. Картината е много по-дълга, отколкото висока. Точно такова е и мястото над един диван, над бюфет или над трапезарийна маса — стена, за която повечето други сюжети са с грешна форма.
• Сюжетът е разказ, а не икона. Изображението е повествователно и се чете като сцена. Затова се приема като картина у дома по-леко, отколкото канонична икона, която за част от вярващите изисква друго отношение и друго място.
• Разпознаваемост. Няма нужда от обяснение. Всеки гост знае какво гледа, което за подарък и за представителна стена значи много.
• Мащабът е част от жеста. Голямата бродерия е видима инвестиция от време. Когато човек реши да ушие нещо, което ще му отнеме година, той иска то да е нещо, което ще остане в семейството.

Останалите религиозни сюжети в раздела вървят по същата логика, но по-скромно по размер — при религиозните гоблени по схема ще намерите и „Тайната вечеря“, и по-камерни образи като „Света Богородица с Младенеца“ и „Свети Георги“.

Коя версия колко работа е

Един и същ сюжет, шест кутии, много различно количество вечери. По ред на това какво иска от вас:

• По схема, кръстат бод. Комплектът на Luca-S — „Тайната вечеря“ с конци Anchor — е с 46 цвята и съществува в два варианта: 130 на 56 см върху AIDA 18 каунта и 90 на 40 см върху AIDA 25 каунта. Каунтът е броят квадратчета в 2,54 см, така че по-едрата панама дава по-голяма картина при същия брой бодове.
• По схема, с работа 1:4. Комплектите на Milena Style — 136 на 50 см с 52 цвята и вариант 138 на 52 см с 50 цвята — се шият 1:4 с детайл 1:1. Числата казват колко ситно се работи: при 1:4 един бод покрива четири квадратчета от мрежата и работата върви в пъти по-бързо, а най-важните места се доизкарват 1:1. Разликата е разгледана подробно в статията за шиене 1:1 или 1:4.
• С щампа. Щампираният вариант е 134 на 48 см с 37 цвята и рисунката е отпечатана в цвят направо върху панамата с 11 каунта. Няма схема за разчитане и няма броене — шие се върху вече отпечатания цвят.
• Печатана Aida 14 каунта. Вариантът AF007 е 107 на 38 см с 37 цвята и е средният път: рисунката е отпечатана, но мрежата отдолу продължава да води бода.
• От камъчета. Диамантеният вариант е най-голямият от всички — 167 на 59 см върху винилово платно, с кръгли камъчета и пълно облепяне. Тук не се шие: камъчетата се лепят с писалка едно по едно върху лепкавата основа. Как се работи такъв религиозен сюжет и какво да очаквате от блясъка е описано в гида за икони от камъчета.

Сметката, която си струва да направите преди кутията

Броят бодове се смята просто: размерът в сантиметри се дели на 2,54 и се умножава по каунта. За варианта 130 на 56 см върху 18 каунта това дава около 920 бода по дългата страна и близо 400 по късата — над триста хиляди бода за цялата картина. При по-малкия вариант върху 25 каунта числото е горе-долу същото, само че събрано в 90 на 40 см.

Затова първият честен въпрос не е „харесва ли ми“, а „колко часа седмично ще шия“. Измерете колко бода правите за двайсет минути, умножете по три и разделете. Ако сметката излиза непосилна, вариантът 1:4 или щампираният са същата картина за част от времето. Ускоряване има, но то идва от подредбата на работата, не от бързане с иглата.

Защо тъмна картина иска толкова много цветове

Първото, което изненадва при разопаковането, е броят чилета: между 37 и 55 според варианта, при положение че отдалеч картината изглежда изградена от кафяво, охра и приглушено червено. Причината е точно в това — цялата дълбочина на сцената е направена от преходи в рамките на един и същ цвят. Двайсет нюанса кафяво не са прищявка на производителя, те са сенките по дрехите и по стената.

Практическото следствие е, че тук организацията на конците струва повече време от самия бод. Разграфете чилетата по номер още преди първия бод и не разчитайте на окото да различава два съседни нюанса кафяво под вечерна лампа — под жълта светлина те са неразличими, а сгрешените места се откриват чак на дневна. Номерата на чилетата са единственият надежден ориентир — водете списък кой номер къде е отишъл и го дръжте до схемата.

Какво е специфичното при шиенето на този сюжет

Дългият формат носи собствени проблеми, които при квадратна картина не съществуват:

• Броенето по дължина е рисковано. Двеста бода вдясно от началото си е двеста бода — една пропусната редичка мести всичко останало. Разграфете панамата с водоразтворим конец на квадрати по десет и не разчитайте на окото.
• Работете на вертикални ивици, а не в редове. Ивица от 30-40 бода ширина, докарана докрай отгоре надолу, дава ясен ръб, до който се долепя следващата. При метър и трийсет широка панама редът от край до край е ден работа, в който нищо не изглежда завършено.
• Хоризонталната линия на масата е вашият отвес. Ушийте я рано и я проверете. Ако тя е права, всичко над и под нея си идва на място.
• Лицата и ръцете последни. Те са с най-много цветове на най-малко бодове и искат най-свежите очи.
• Панамата не се сгъва. При такъв размер сгъвката се запечатва и не се изглажда после. Работата се навива на руло около нещо кръгло.

И най-важното преди първия бод: помислете къде ще виси и колко ще струва рамка с такива размери. Опъването на дълга бродерия е по-трудно от опъването на квадратна, защото всяко изкривяване се вижда по дългия ръб. Стъпките са описани в статията за опъване и рамкиране на готов гоблен.

Къде се закача и как

Традицията, която се среща най-често у нас, е тази картина да стои в стаята, в която се яде — трапезарията или кухнята — и това е в съгласие със сюжета: сцената е трапеза. Не бихме го обявили за правило, защото такова правило няма; в много домове тя виси във всекидневната.

Останалото е уважение към изображението и малко практичност. Отсрещна стена, а не в тъмен коридор. Далеч от печката, ако е в кухня — мазнината във въздуха е истинският враг на бродерията. И без пряко слънце по цял ден: конците избеляват, а онова, което избелява първо, е червеното.

Ако търсите същия сюжет в друга техника или просто искате да видите какво друго се работи с уважение към образа, погледнете и религиозните щампирани комплекти, където се шие направо върху отпечатаната рисунка.