Как се шие гоблен: пълното ръководство за начинаещи (стъпка по стъпка)
Шиенето на гоблен не е трудно — трудно е само първото решение
Най-честият въпрос, който получаваме от хора, купуващи първия си комплект, не е технически. Той е: „Ще се справя ли?“ Отговорът е да — цялата истина за това как се шие гоблен е, че кръстатият бод е един от най-простите бодове в бродерията и се научава за десет минути. Всичко останало е броене, търпение и няколко правила, които никой не ви казва предварително: в каква посока да шиете, как да започнете без възел, как да не се изгубите в схемата и какво да правите, когато сбъркате. Точно тези правила са събрани тук.
Ръководството върви по реда, по който вървят и нещата в действителност: отваряте кутията, разбирате какво държите, подготвяте панамата, вдявате, шиете първия бод, четете схемата, поправяте грешките, перете и гладите готовата работа. Ако искате първо съвсем кратък отговор на въпроса какво изобщо е гоблен и какви бодове съществуват, започнете от обяснението за видовете бод и се върнете тук за подробностите.
Какво има в комплекта и за какво служи всяко нещо
Съвременните гоблени по схема се продават като комплекти, в които е сложено всичко за самото шиене. В кутията на един комплект Luca-S ще намерите:
Панама — тъканта-основа с равномерна квадратна мрежа, най-често Aida. Всеки квадрат от мрежата приема точно един бод. Панамата в комплекта е отрязана с резерв около мотива, така че да остане поле за опъване и рамкиране.
Конци — Luca-S влага Anchor, собствените си 100% памучни конци, Madeira или DMC според серията. Идват отброени за модела: не е нужно да купувате нищо допълнително по номера.
Игла — гобленска, с тъп връх и дълго ухо. Тъпият връх е нарочен: иглата не бива да пробива нишките на панамата, а да минава през готовите дупки на мрежата.
Схема — мрежа от квадратчета със символи, всеки символ отговаря на цвят. Схемата е картата на цялата работа.
Снимка на завършената бродерия и инструкции — снимката е за проверка, инструкциите казват с колко нишки се шие точно този модел.
Две неща обикновено не са в кутията и е добре да ги имате: малка остра ножица за конци и — по желание — гергеф. Гергефът не е задължителен: панамата Aida е достатъчно твърда, за да се шие на ръка, и много опитни бродиращи изобщо не ползват гергеф на нея. Ако все пак ползвате, изваждайте работата от него между сесиите, за да не остават трайни кръгове по тъканта.
Каунт и размер: сметката, която решава всичко
Каунтът е броят бодове, които се събират в един инч (2,54 см) от панамата. Aida 14 каунта означава 14 бода на инч; Aida 16 — 16 бода на инч. От каунта следва простата сметка, която определя размера на готовата картина: размер = брой бодове ÷ каунт.
Затова една и съща схема излиза в различни размери на различна панама — и колкото по-едра (по-нисък каунт) е панамата, толкова по-голяма е готовата картина. Каталогът го показва буквално: „Мексиканка“ на Luca-S се предлага като G706 върху Zweigart 25 каунта с готов размер 19 x 25 см и като B706 върху Aida 16 каунта — същата схема, но 30 x 40 см. По-едрата панама винаги дава по-голяма картина, никога обратното.
За първи гоблен това има практично следствие: 14 или 16 каунта са добрият избор. Дупките на мрежата се виждат с просто око, иглата ги намира сама и очите не се уморяват. Фините панами от 25 каунта нагоре са за по-късно. Подробната сметка с примери сме я разписали в статията за каунта в панамата.
Подготовка на панамата: пет минути, които спестяват часове
Преди първия бод направете три неща:
Подсигурете ръбовете. Панамата се рони по срязаното. Прегънете ръба и го обшийте с едри временни бодове, облепете го с хартиено тиксо или го поръбете — което ви е под ръка. Иначе до края на работата ще сте изгубили няколко реда от полето.
Намерете центъра. Сгънете панамата на две по ширина, после на две по височина: пресечната точка на двете гънки е центърът. На схемата центърът е отбелязан със стрелки по краищата. Шиенето започва от центъра, защото така мотивът гарантирано остава в средата и резервът по краищата е равен.
Разграфете, ако мотивът е голям. Схемата е разчертана на едри квадрати по 10 x 10 бода. Пренесете същата мрежа върху панамата с водоразтворим маркер или с дълги тегели от тънък конец в контрастен цвят. Част от моделите идват с вече разграфена панама — тогава тази стъпка е свършена вместо вас. Разграфената панама превръща броенето от „преброй осемдесет и седем бода“ в „осем големи квадрата и седем бода“, а това е разликата между грешка и спокойствие.
Конците: колко нишки и как да започнете без възел
Конците за бродерия са усукани от шест тънки нишки, които се разделят. Шие се почти никога с всичките шест: на 14 и 16 каунта обичайното са две или три нишки, а точния брой за вашия модел го казват инструкциите в комплекта — те са меродавни, защото от броя нишки зависи колко плътно ляга цветът върху панамата. Отрязвайте работен конец около 45-50 см; по-дългият се усуква, протрива се и започва да прави възли сам. Кои марки конци как се държат при шиене сме сравнявали отделно — DMC, Anchor или Ariadna.
Възел в началото не се прави. Възелът прави буца, която личи под готовата бродерия и се закача при гладене. Вместо него има два чисти начина:
Започване с примка — работи при четен брой нишки. За две нишки отрежете една нишка с двойна дължина, сгънете я на две и вденете двата свободни края в иглата. Забодете от опакото към лицето, направете първата половинка на бода и прекарайте иглата през примката на опакото. Конецът е закрепен без никакъв възел.
Оставена опашка — при нечетен брой нишки. Оставете 4-5 см от конеца на опакото и ги притиснете с първите пет-шест бода, като шиете върху тях. После отрежете стърчащото.
Завършва се по същата логика: прекарайте иглата под пет-шест готови бода на опакото и отрежете. Чистото опако не е самоцел — то е причината готовата картина да ляга равно при рамкиране.
Първият бод: от центъра навън
Намерихте центъра на панамата и центъра на схемата — първият бод се шие там или в най-близкото до центъра квадратче с цвят. Погледнете схемата и изберете за начало цвят, който образува свързано петно около центъра: свързаното петно се брои лесно, защото всеки следващ бод стъпва до предишния, а разпръснатите единични бодове оставете за по-късно, когато наоколо вече има изшита опора, спрямо която да ги броите.
Самото движение на иглата може да е две различни неща и си струва да ги знаете по име:
С бодване — иглата минава през панамата с две отделни движения: надолу с едната ръка, поемане и връщане нагоре с другата. Така се работи на опънат гергеф, при който тъканта е твърда като барабан. Бодовете стават най-равни, но ръцете постоянно сменят страната.
С шиене — иглата влиза и излиза с едно движение, както при обикновен шев. Така се работи на ръка, без гергеф, и повечето хора шият Aida точно така: панамата е достатъчно твърда, за да не се набира.
Нито единият начин не е „правилният“ — изберете този, при който ръката ви е спокойна, и го дръжте. Дръжте работата така, че редът, по който шиете, да върви хоризонтално пред очите ви; въртенето на панамата на 90 градуса „за удобство“ е класическият начин посоката на бодовете незабелязано да се обърне.
Кръстатият бод: посоката е всичко
Един кръстат бод са две диагонални половинки върху един квадрат от панамата: долна, например от долния ляв към горния десен ъгъл, и горна — от долния десен към горния ляв. Кое диагонално рамо е отдолу и кое отгоре е без значение. С едно-единствено условие: да е еднакво в цялата работа. Окото не различава отделните бодове, но безпогрешно хваща реда, в който горните рамена гледат в друга посока — това място изглежда като петно със сменен цвят, макар конецът да е същият.
Редовете се шият най-бързо на два хода: първо изшивате всички долни половинки на реда отляво надясно, после се връщате отдясно наляво и ги затваряте с горните. Така конецът на опакото ляга във вертикални мостчета, разходът е по-малък и напрежението на бодовете е равномерно. Единични разпръснати бодове се шият завършени един по един.
Не дърпайте силно. Бодът трябва да ляга върху панамата, не да я прищипва — стегнатите бодове изкривяват мрежата и готовата работа се вълнува. Още дребни, но решаващи навици от този род сме събрали в съветите и триковете за кръстат бод.
Какво значи 1:1 и 1:4
В описанията на гоблените за шиене ще срещнете полето „Шие се: 1:1“ или „1:4“. Съотношението казва колко бода отговарят на едно квадратче от схемата. При 1:1 едно квадратче е един бод — това е обичайният режим на бродерията по схема. При 1:4 едно квадратче се шие с четири бода, два реда по два, и същата схема дава картина с двойно по-голяма ширина и височина.
1:4 не е „по-бързият“ вариант — бодовете са четири пъти повече. Печалбата е другаде: едрият мащаб е по-четлив, всяко квадратче се проверява лесно и грешка от един бод почти не личи. За начинаещ, който иска голяма картина, 1:4 е по-спокойният път към нея.
Как се чете схемата
Схемата е мрежа, в която всяко квадратче носи символ, а легендата отстрани превежда символите в номера на цветове. Едрите линии през 10 бода са опорните точки на броенето. Работи се на участъци: изберете едно 10 x 10 квадратче до центъра, изшийте от него всички бодове на един цвят, после следващия цвят, и едва тогава преминете към съседното квадратче.
Конкретен пример как изглежда това на практика. В легендата пиктограмата „●“ отговаря, да речем, на тъмночервено с номер 47. Намирате в централното квадратче на схемата всички „●“, преброявате ги — примерно дванайсет, в петно с формата на буква Г — и изшивате точно това петно. После вземате следващия символ от същото квадратче и повтаряте. Никога не броите повече от десет бода наведнъж, защото едрите линии на всеки десет бода ви дават нова опорна точка — в това е целият смисъл на разграфяването.
Отбелязвайте си изшитото. Копие на схемата и маркер, който задрасква готовите участъци, е най-простата система и работи безотказно. Държите ли всичко „в главата“, първото по-дълго прекъсване ви връща към мъчително разпознаване на собствената работа.
За реда, в който минавате през цветовете, има две школи. На прескок (cross-country): шиете един цвят докрай в целия участък, после следващия. По-просто е и повечето хора започват така. С паркиране (parking): шиете ред по ред всички цветове едновременно, а конецът на всеки цвят се „паркира“ — изважда се на лицето там, където този цвят ще потрябва в следващия ред, и виси, докато му дойде редът. Паркирането пази броенето безгрешно при много цветове, плътно покритие и близки нюанси, но управлява десетки висящи конци едновременно. За първи гоблен изберете прескока; паркирането ще ви потрябва чак при портрет с 60-70 нюанса — тогава ще е очевидно защо съществува.
Гобленов бод и контурен бод
Освен кръстатия бод в схемите ще срещнете още два.
Гобленовият бод е половин кръст — само едното диагонално рамо. Шие се двойно по-бързо и дава по-тънко, по-гладко покритие, затова схемите го предписват за фонове, небе и вода, а класическите ушити гоблени са изпълнени изцяло с него. Правилото за посоката тук важи с още по-голяма сила: всички рамена в един наклон, без изключение, иначе фонът изглежда на ивици.
Контурният бод („назад иглата“) е плътната тънка линия, която минава по границите на формите: очертава очи, клони, букви, ръбове на покриви. Шие се с една нишка, най-често в тъмен цвят, и винаги последен — върху вече готовите кръстати бодове. Той е стъпката, в която картината рязко „идва на фокус“: до контура работата изглежда мека и недовършена, след него — изведнъж готова. Не го пропускайте и не го избързвайте.
Ако сбъркате — а ще сбъркате
Всеки бърка. Въпросът е само какво заслужава разшиване и какво не.
Грешка от няколко бода в грешен цвят — разшива се за минути. Разшивайте с тъпата игла откъм опакото, бод по бод, без ножица близо до панамата. Ако конецът се е протрил от разшиването, изхвърлете го и вземете нов.
Изместване с един ред — по-неприятният случай: участък, преброен от грешна опорна точка. Преценете накъде е по-евтино да тръгнете: понякога е по-малко работа да приемете изместения участък за верен и да напаснете останалото към него, отколкото да разшиете три вечери труд. Схемата е средство, не съдия — важно е крайната картина да е цяла.
Грешка дълбоко назад в готово поле — ако цветът е близък нюанс и мястото не е лице или контур, оставете я. Никой освен вас няма да я намери, а разшиването на плътно поле разрошва панамата.
Едно предпазно правило спестява повечето разшиване: проверявайте броенето при всяко започване на нов участък, докато конецът още не е закрепен. Първите три бода се разшиват без следа; следващите триста — не.
Навиците, които държат работата чиста
Шиенето на гоблен е дълго съжителство с едно парче панама и няколко неща правят това съжителство добро:
Светлина. Бяла панама, светли конци и броене на дребна мрежа искат силна, равна светлина. Дневната е най-добра; вечер сложете лампата така, че ръката ви да не хвърля сянка върху работното поле. Умората на очите е първото, което разваля броенето.
Чисти и сухи ръце. Панамата попива всичко — крем, кафе, графит от молива на схемата. Миете ръце преди шиене и не оставяте работата под чашата.
Съхранение между сесиите. Навивайте работата на руло или я дръжте разстлана, не я сгъвайте — сгъвката минава през бодовете и се глади трудно. Пазете я от слънце: и панамата, и конците избеляват.
Ред в конците. Дръжте конците на органайзера от комплекта и не сваляйте номерата. Два близки нюанса червено на изкуствена светлина са неразличими; номерът е единственият сигурен начин да ги познаете.
Кратки редовни сесии. Един час всяка вечер завършва гоблени; шестчасов маратон веднъж месечно ги изоставя. Спирайте на завършен цвят или участък и си отбелязвайте на схемата докъде сте — следващото сядане тогава започва с шиене, а не с ориентиране.
Пране, гладене, рамкиране
Готовата бродерия е прекарала седмици в ръцете ви и го показва: мазни следи, прах, гънки от държане. Пере се на ръка, в хладка вода с малко неутрален сапун, без търкане и без усукване — водата се притиска от тъканта с хавлиена кърпа. Изсушете разстлана, после гладете откъм опакото, върху мека подложка от сгъната хавлия: така бодовете хлътват в подложката и запазват релефа си, вместо да се сплескат. Ако сте разграфявали с водоразтворим маркер, изперете преди първото гладене — топлината може да фиксира следата трайно. Пълните правила за поддръжка са в съветите за грижа за гоблени.
За рамкиране изгладената работа се опъва върху твърда основа с равен резерв от всички страни — затова бяха и започването от центъра, и поръбените ръбове. Рамка със стъкло пази от прах; антирефлексното стъкло си струва при тъмни плътни полета.
Колко време отнема наистина
Честният отговор зависи от три числа: брой бодове, брой цветове и колко вечери седмично шиете. Няколко реални ориентира от каталога:
Малък начинаещ комплект — като детските комплекти за бродерия на Luca-S с размер от порядъка на 5 x 7 см и 3 цвята: няколко вечери. Това е форматът, с който се учи бодът, без проектът да успее да омръзне.
Среден модел — „Двойка вълци“ B2291, 27 x 20,5 см на Aida 16 каунта, 26 цвята: няколко седмици при редовно шиене. Достатъчно голям, за да е картина за стена, достатъчно малък, за да се завърши.
Голям модел с много нюанси — „Мексиканка“ B706, 30 x 40 см, 68 цвята: месеци. Проект от този клас се планира като зимен сезон, не като уикенд.
Ако искате по-точна сметка за конкретен модел, тя се прави в бодове. Размерът и каунтът дават броя бодове: работа 27 см широка на 16 каунта е около 170 бода в реда, а при плътно покритие общият брой стига десетки хиляди. Спокойното любителско темпо е от порядъка на сто-двеста бода на час — разделете и получавате не „кога ще стане“, а колко вечери струва, което е по-полезното число. Сметката не е точна наука: страници с един цвят летят, участъци с чести смени на конеца пълзят.
Скоростта расте по-бързо, отколкото очаквате — след първата седмица ръката спира да мисли за бода и започва да мисли само за броенето. Но първият проект избирайте по долния край на тази стълбица: завършеният малък гоблен учи повече от изоставения голям.
С какво да започнете
Ако кръстатият бод и схемата ви се струват по силите ви — а те са — гоблените за начинаещи от едноименния раздел са точно този долен край на стълбицата: малки формати, по няколко цвята, всичко в кутията. Оттам естественият следващ ход са пълноценните гоблени със схема с повече цветове и по-голям формат.
Ако пък броенето е това, което ви спира, има два междинни пътя. При щампираните гоблени рисунката е отпечатана в цвят направо върху панамата и шиете по нея без схема и без броене. Печатаната Aida 14 каунта е средният път: печатът показва цвета, а мрежата на панамата отдолу пак води бода. А ако искате същото занимание съвсем без игла, при диамантените гоблени камъчетата се лепят върху самозалепваща основа — различна техника, същото бавно подреждане на картина.
Каквото и да изберете, правилото от това ръководство остава едно: малък първи проект, еднаква посока на бодовете и схема с маркер в ръка. Останалото идва само.
