Гергеф: видове, размери и как да го използваме правилно

Гергефът върши една-единствена работа

Гергефът държи панамата опъната, докато шиете. Това е всичко и точно затова изборът му е по-прост, отколкото изглежда: не търсите уред, а нужното количество опън на нужното място.

Класическият гергеф е двоен пръстен — вътрешен, върху който ляга основата, и външен със стягащ винт, който я притиска отгоре. Освен него съществуват няколко други устройства със същата задача и с различен характер. По-долу минаваме през тях, през размерите, през начина да опънете правилно и през следите, които остават, ако не го направите.

В каталога ни ще намерите кръгли дървени гергефи Anchor с регулиращ винт и пружинни гергефи NURGE без винт. По-долу ще видите как се различават, как да изберете размер и кога изобщо не ви трябва гергеф.

Видовете и с какво се различават

Кръглият гергеф с винт

Двата пръстена, които всички разпознават. Прави се от бук, от бамбук или от пластмаса, а винтът отгоре позволява да настройвате опъна според дебелината на основата. Дървеният държи по-добре — повърхността му е леко грапава и не пуска. Пластмасовият е по-лек и не набъбва от влага.

Това е гергефът за средна по големина работа и за човек, който шие с ръка в скута. Ако ще купувате един-единствен, купете този.

Пружинният гергеф

Той има пластмасов външен пръстен и гъвкав метален обръч. Платът се поставя върху пластмасовия пръстен, металният се стиска с пръсти и се освобождава в улея. Гергефът се слага и сваля бързо и няма винт за затягане.

Опънът се задава от пружината и не се регулира. Това го прави удобен за малки мотиви, често преместване и работа, при която искате бързо да освободите основата. Пружинните NURGE могат да се използват при ръчна или машинна бродерия.

Цветът се изпраща на случаен принцип според наличността. Моделите са в червено, жълто, синьо, зелено и черно, но конкретен цвят не може да бъде избран или поръчан предварително.

Тръбната рамка

Квадратна или правоъгълна рамка, сглобена от пластмасови тръби, върху които основата се притиска с четири щипки. На английски я срещате като Q-Snap. Предимството ѝ е формата: опънът е равномерен по цялата ширина и щипките притискат по права линия, а не по дъга, така че готовите бодове се смачкват по-малко.

Става за големи работи и се разглобява за прибиране. Заема повече място на масата, отколкото кръгъл гергеф.

Голямата рамка на стойка

При нея основата се захваща за два валяка и се навива на тях, а вие работите върху опънатата между тях ивица. Тази конструкция е това, което на български се нарича гергеф в стария смисъл на думата — уредът, на който се е бродирало седнало, с две ръце.

Двете ръце са и цялото ѝ предимство: едната работи отгоре, другата отдолу и скоростта се увеличава осезаемо. Цената е място, цена и това, че не се мести. За един гоблен годишно не си струва; за човек, който бродира всяка вечер, се изплаща.

Дърво, пластмаса или бамбук

Материалът решава две неща — колко здраво държи и колко следи оставя.

• Бук. Класиката. Леко грапавата повърхност захапва основата и не я пуска при дърпане на конеца. Дървото обаче поема влага от ръцете и с годините може леко да се изкриви.
• Бамбук. По-лек и по-евтин, държи почти толкова добре. Внимавайте с ръба: неизгладен бамбуков пръстен пуска влакънца, които се закачат за конеца.
• Пластмаса. Не набъбва и е лека. При класически пластмасов гергеф опънът обикновено се регулира с винт, а при пружинния идва от металния обръч, поставен в улея на пластмасовия пръстен.

Каквото и да изберете, прокарайте пръст по вътрешния ръб, преди да сложите основата. Всяка грапавина, която усещате с пръст, ще я усетите и в конеца — и то на всеки трети бод.

Какъв размер

Правилото е едно: гергефът трябва да е по-голям от участъка, върху който работите в момента, и по възможност такъв, че готовата бродерия да не попада под пръстена.

Кръглите гергефи вървят в диаметри от порядъка на десет до трийсет сантиметра. Малкият е лек и точен, но при голяма картина ще го местите десетки пъти, а всяко преместване минава върху вече ушито поле. Големият изисква по-дълъг обхват на ръката и уморява китката.

Практичният избор за обикновен комплект е среден диаметър и работа на участъци, като местите гергефа така, че готовото да остава извън пръстена, а не под него. При голяма покривка това не е възможно и тогава тръбната рамка е по-разумното решение — покривките за маса на Luca-S например се шият върху основа, много по-широка от всеки кръгъл гергеф.

Как се опъва правилно

При класически гергеф с винт следвайте тези стъпки:

• Разхлабете винта повече, отколкото ви се струва нужно. Външният пръстен трябва да ляга без насилие.
• Сложете панамата права по нишка. Редовете на мрежата вървят успоредно на ръба на пръстена. Крива основа значи криви бодове, а това не се поправя после.
• Притиснете и стягайте на етапи — малко винт, малко подръпване по края, пак винт. Не дърпайте по диагонал: диагоналът изкривява квадратната мрежа и бодовете излизат ромбовидни.
• Проверете със звук. Правилно опънатата основа звучи като барабан при леко почукване с нокът. Меко „туп“ значи, че е хлабава.
• Завъртете винта нагоре встрани — към единайсет часа, ако гледате гергефа като часовник. Там конецът се закача най-малко.
• Обвийте вътрешния пръстен с тясна памучна лента или с ивица тънка тъкан. Държи по-здраво и оставя по-малко следи.

При пружинен гергеф няма винт: поставете основата върху пластмасовия пръстен, стиснете металния обръч равномерно и го освободете в улея. Работете внимателно, защото пружината е стегната по конструкция.

Забележете какво прави гергефът с движението ви: с опъната основа не можете да шиете „в един ход“, забождайки и излизайки наведнъж. Работи се на два хода — надолу с едната ръка, нагоре с другата. Отначало изглежда по-бавно, после става по-бързо и бодовете лягат по-равномерно, отколкото на ръка.

Следите по панамата и как да не останат

Кръглият пръстен наистина оставя следа. Причините са две и двете са във ваши ръце: прекален опън и дълъг престой.

Затова правилото е просто — изваждайте работата от гергефа между сесиите. Не за да я пазите от прах, а защото основата запомня извивката, ако стои опъната със седмици, и защото готовите бодове под пръстена се сплескват.

Ако следа все пак е останала, тя обикновено изчезва при прането и гладенето, с които така или иначе завършва всяка бродерия: пере се в хладка вода, глади се от опакото върху хавлия, за да не се смачкат бодовете. Целият ред на завършването е описан в съветите за грижа за гоблени.

Кога изобщо не ви трябва гергеф

Този въпрос получаваме често и отговорът изненадва хората. Панамата Aida е достатъчно твърда, за да се шие на ръка, и много опитни бродиращи не слагат гергеф на нея изобщо. Мрежата ѝ е стегната, дупките стоят на място и нищо не се изкривява от само себе си.

Решава гъстотата на основата. Каунт е чуждото име на тази гъстота — броят бодове в един инч, тоест в 2,54 см. При 14 и 16 каунта опънът не е задължителен. При фините основи от 25 и 28 каунта нагоре, където нишките са по-тънки и по-подвижни, гергефът започва да си личи в качеството на бода. Сметката какво следва от каунта е в статията за каунта в панамата, а какво друго е добре да знаете за самата основа — в трите важни неща за панамата Aida.

Три случая, в които гергефът все пак си заслужава:

• Голяма покривка или калъфка, която не можете да държите равна с ръка.
• Фина основа с висок каунт.
• Ръка, която се уморява. Опънатата работа не се държи, а се подпира — за дълга вечер това променя много.

Още едно наблюдение от практиката: гергефът се сваля и когато шиете последните бодове на контура. Контурният бод върви по вече готови полета и се полага по-точно, ако основата е малко по-мека под иглата. Това е дребна разлика, но при дълга линия се вижда.

Рамката в комплекта не е гергеф

Двете думи се бъркат често, а нещата са различни. Гергефът опъва по време на работата и се маха накрая. Рамката е това, в което готовата бродерия остава да виси на стената.

Затова, когато прочетете „комплект с рамка“, става дума за второто. Комплектите с рамка на Luca-S носят рамката в кутията, готова за готовата картина — удобно, защото рамкирането обикновено е стъпката, на която хората се спъват след месеци шиене. Останалите комплекти и допълнителни принадлежности са в аксесоарите.

При камъчетата гергеф не се използва

Ако сте дошли от другата техника, спестете си въпроса. Диамантените гоблени не се опъват на нищо — платното им е самозалепващо, стои плоско на масата и камъчетата се лепят върху него, вместо да се шият. Единственото, което помага там, е равна повърхност и добра лампа.

Какво още стои на масата

Гергефът не работи сам. До него са малката остра ножица за конци и лампата — а при фина основа и увеличение. Лупите с корда, със стойка или с вградена лампа стоят при ножиците и лупите и решават повече умора, отколкото който и да е гергеф.

Полезен е и обикновен метален линеал или магнитна лента върху схемата — окото прескача ред по-често, отколкото се смята. Ако тепърва обзавеждате мястото си, започнете с осветлението. Светлината отпред и отляво, ако сте десничар, спестява засенчване от собствената ви ръка — дребно нещо, което личи след първия час.

Оттук нататък

Гергефът е второстепенно решение и не бива да ви бави. Изборът на модел, на каунт и на брой цветове тежи много повече. Ако още не сте започнали, целият ред на работата — от отварянето на кутията до рамкирането — е в пълното ръководство за шиене на гоблен, а самите комплекти с конци, схема и игла в кутията са при гоблените по схема.