Как да разчитаме схема за гоблен: символи, цветове и броене

Схемата е карта в мащаб един бод — едно квадратче

Схемата за гоблен изглежда сложна по една причина: гледате я цялата наведнъж. А тя не се чете цялата — чете се по десет бода. Мащабът ѝ е фиксиран и е най-простият възможен: едно квадратче от листа е един кръстат бод върху панамата. Няма перспектива, няма мащабиране, няма нищо за тълкуване. Има броене.

Тази статия минава през листа ред по ред: какво казва легендата, защо мрежата е разчертана на десетки, какво правят линиите, които не лежат в квадратчетата, как се работи с шейсет и осем цвята, без да се объркате, и къде точно се губят хората при броенето. Ако тепърва отваряте първата си кутия, започнете от пълното ръководство за шиене на гоблен и се върнете тук за схемата.

Легендата: символ, номер и марка на конеца

Легендата е таблицата отстрани и тя свързва три неща: знака върху мрежата, номера на конеца и марката, по която този номер е даден. Първото, което си струва да проверите при отваряне на кутията, е дали номерата от легендата съвпадат с надписите на конците вътре.

Марката има значение, защото номерата не са общи. Комплектите на Luca-S идват със собствените си памучни конци, а някои серии — с Anchor, DMC или Madeira. „Двойка слончета B1184“ например се шие с конци Anchor, при 26 цвята и панама Aida 16 каунта. Ако някога останете без конец по средата на работата, номерът се превежда по таблица — има я в конвертора Anchor към Ariadna, а как се държат отделните марки при шиене сме сравнявали в DMC, Anchor или Ariadna.

Легендата казва и още нещо, което лесно се пропуска: колко нишки се използват. Конецът е усукан от шест тънки нишки, които се разделят, и инструкциите на модела казват с колко се шие кръстатият бод и с колко — контурът. Тези два броя рядко са еднакви.

Едрата мрежа на всеки десет бода

Дебелите линии през всеки десет квадратчета не са украса. Те превръщат броенето от „преброй осемдесет и седем“ в „осем едри квадрата и седем бода“ — а човек не бърка осем едри квадрата.

Същата мрежа се пренася и върху панамата. Разчертавате я с водоразтворим маркер или с дълги временни бодове от тънък конец в контрастен цвят, на всеки десет бода, преди да сте започнали. Отнема двайсет минути и спестява разшиване. Част от моделите идват с вече разграфена панама и тогава работата е свършена вместо вас.

Стрелките по четирите края на схемата сочат средата. Пресечната им точка е центърът на мотива и съвпада с центъра на панамата, намерен чрез двойно сгъване. Оттам се тръгва — не от ъгъла.

Когато цветовете са шейсет и осем

Малката схема се чете от само себе си. Голямата — не. Мексиканка B706 има 68 цвята и се предлага в два размера, защото същата схема е сложена веднъж върху панама с 25 каунта и веднъж върху 16 каунта. При такъв брой нюанси символите започват да си приличат и точно там се раждат грешките.

Три навика решават въпроса:

• Подредете конците по номер още преди първия бод — на органайзер от картон с дупки, надписани с номера и със символа от легендата. Търсенето на цвят по цвета му е най-бавното нещо в цялата работа.
• Отбележете в легендата символите, които си приличат. Обикновено са два-три чифта. Ако ги оградите с молив предварително, окото ще се спира на тях само по себе си.
• Работете на светло и с увеличение, ако е нужно. Дребният печат при много цветове изморява очите за час. Лупите с корда и стойка се използват точно за това и стоят при ножиците и лупите.

Черно-бялата схема със символи се чете по-точно от цветната при много нюанси, макар цветната да изглежда по-приятна. Причината е проста: два близки тона на хартия се различават трудно, а два различни символа — винаги.

Бекстич: линиите, които не лежат в квадратчетата

Бекстич е чуждото име на контурния бод — правата линия, която обикаля вече готовото поле и му дава очертание. На схемата той е нарисуван като плътна линия по ръба на квадратчетата или през тях по диагонал, а не като знак вътре в квадратче. Това е първата разлика, която трябва да видите: символите се броят, линиите се проследяват.

Три правила за контура:

• Шие се последен, върху готовите цветни полета. Направен преди тях, той пречи и се разръфва.
• Шие се с по-малко нишки — обикновено с една, докато кръстатият бод върви с две или три. Контур с еднаква дебелина на полето изглежда груб.
• Една линия на схемата е един бод. Не я разделяйте на части, освен ако не пресича няколко квадратчета — тогава всеки участък е отделен бод.

Контурът е това, което кара един гоблен да изглежда завършен. Ако някога сте гледали своя работа и сте усещали, че „нещо ѝ липсва“, най-често липсва точно той.

Три четвърти и половин бод

В по-подробните схеми ще срещнете квадратче, разделено по диагонала, или символ, който заема само половината от него. Това са частичните бодове: единият крак на кръста е цял, другият стига само до средата на квадратчето. Служат за омекотяване на стъпаловидните контури — при лице, при листо, при облак.

Не всеки комплект ги използва. Ако в легендата няма такъв знак, значи схемата е изцяло от цели бодове и няма какво да търсите. А при първите работи, ако частичен бод ви затрудни, цял бод на негово място не проваля картината — просто ръбът остава малко по-остър. Самите видове бод и техниката им са описани в съветите за кръстат бод.

Редът на работа: цвят по цвят или квадрат по квадрат

Има два подхода и те не са въпрос на вкус, а на това колко цвята има схемата.

Цвят по цвят работи при малко нюанси. Вземате един конец и запълвате всичко негово в полето, после следващия. Върви бързо, но при голяма схема означава дълги преходи по опакото и много изгубени места.

Квадрат по квадрат е методът за големите работи. Разделяте схемата на полета от десет на десет бода — те вече са разчертани — и завършвате едно поле изцяло с всички цветове в него, преди да минете на съседното. Броенето остава затворено в десет бода и всяка грешка се хваща в рамките на едно поле.

Паркирането

Паркиране наричат навика да не отрязвате конеца, когато свършите с него в текущото поле. Вместо това изваждате иглата на лицето в квадратчето, където същият цвят ще потрябва следващия път, и я оставяте там да виси — „паркирана“. Когато стигнете дотам, конецът вече ви чака.

При схема с много цветове това пести значително време и намалява отрязаните краища. Изисква обаче дисциплина: паркираните игли са десетина едновременно и работата изглежда като таралеж. Затова методът е за втория или третия гоблен, не за първия.

Как се отбелязва докъде сте стигнали

Работете по копие, а не по оригинала, ако схемата е в книга или е единствената в кутията. Върху копието се зачерква с молив и се маркира с подчертаващ маркер, без да е жалко.

• Зачертавайте завършеното, не предстоящото. Списък от свършени неща не се обърква, планът се обърква.
• Отбелязвайте реда, не цвета. Цветовете свършват и се сменят; редът остава.
• Слагайте линия под текущия ред — метален линеал, магнитна лента или обикновена лента хартия. Окото прескача един ред нагоре по-често, отколкото се смята.
• Прибирайте схемата в найлонов джоб. Хартията се прегъва по едно и също място и точно там символите стават нечетливи.

Петте грешки при броенето и как се хващат навреме

• Изместване с един бод. Най-честата. Хваща се при първата дълга права линия — тя се оказва с един бод по-къса или по-дълга. Проверявайте по едрите квадрати на всеки десет бода, а не в края на реда.
• Прескочен ред. Обикновено при връщане към работата след няколко дни. Затова се спира на завършен елемент, а не по средата.
• Огледален диагонал. Симетричен мотив с разминаващи се страни — окото ги сравнява веднага. Броете стъпката: един бод настрани на един бод нагоре.
• Объркан символ. Два близки нюанса с подобни знаци. Ако сте оградили тези чифтове в легендата предварително, грешката практически не се случва.
• Изместен център. Тръгнали сте от ъгъла или сте намерили центъра „на око“. Резултатът е поле, което не стига от едната страна, и то се вижда чак накрая.

Общото между петте е, че всяка се хваща евтино, ако проверявате на всеки десет бода, и скъпо, ако проверявате на всеки сто.

Заглавният блок на схемата — четете го пръв

Над самата мрежа почти винаги стои няколко реда служебна информация и в тях е всичко, което решава дали работата ще излезе по мярка:

• Размер в бодове — например 200 на 260. Това е единственото неизменно число; сантиметрите се получават чак след като изберете панама.
• Готов размер — даден за конкретен каунт. Ако вашата панама е друга, преизчислете.
• Брой нишки — отделно за кръстатия бод и отделно за контура.
• Брой цветове — казва ви колко органайзерни места да подготвите и колко време ще отиде в смяна на конци.

При схема, свалена от интернет, тези редове често липсват или не си съответстват. Тогава пребройте сами широчината и височината в квадратчета по едрата мрежа и направете сметката, преди да отрежете панама. Разминаване от няколко бода изглежда безобидно на екрана и струва цяло парче основа в действителност.

Ако схемата няма да се побере

Преди да започнете, проверете сметката: размер = брой бодове ÷ каунт. Каунт е гъстотата на панамата — колко бода се събират в един инч, тоест в 2,54 см. Схема, широка 200 бода, върху панама с 16 каунта дава 12,5 инча, тоест около 32 см; върху 25 каунта — около 20 см. Затова една и съща схема се предлага в два размера при два различни каунта, а по-едрата панама винаги дава по-голяма картина. Подробностите с примери са в статията за каунта.

Към готовия размер добавете поле за опъване и рамкиране — по няколко сантиметра от всяка страна. Панамата в комплектите е отрязана с такъв резерв; ако шиете върху своя, оставете го сами.

Ако все пак искате да работите по чужда схема, изберете такава с ясно отпечатани символи и с легенда, в която номерата са дадени по позната марка конци. Красивата цветна разпечатка без символи е най-честата причина за разшиване, а не липсата на опит.

Ако не искате да броите

Броенето не е задължително условие за гоблен. При щампираните гоблени рисунката е отпечатана върху панамата в цвят и се шие направо върху нея — няма схема и няма броене. Средният вариант са комплектите печатана Aida 14ct: отпечатъкът казва цвета, а мрежата отдолу продължава да води бода.

Много хора минават през тях преди първата броена работа и това е напълно разумен ред. Схемата не става по-лесна за четене от чакане, но ръката става по-сигурна.

Какво да направите преди първия бод

Отделете половин час, преди да вденете. Прегледайте цялата схема и намерете центъра. Сверете конците с легендата и ги подредете. Оградете символите, които си приличат. Разчертайте панамата на десетки. Решете дали ще работите цвят по цвят или поле по поле.

Този половин час е разликата между работа, която върви, и работа, която се разшива. Останалото е повторение на един и същ бод — а кои модели са с най-малко цветове и най-ясни схеми, се вижда в гоблените по схема.