Мулине конци: номерации, метраж и как да ги организираме

Шест нишки, навити на едно снопче

Мулине е чуждото име на памучния конец за бродерия — този, който идва навит на снопче и е усукан от шест тънки нишки, разделящи се преди работа. У нас се среща и просто като „конци“; двете думи назовават едно и също нещо, а „мулине“ е това, което ще прочетете върху опаковката и в описанието на комплекта.

Почти всичко, което обърква начинаещите около конците, идва от тези шест нишки и от факта, че цветът им се казва с число, а не с дума. Оттам нататък въпросите са предвидими: с колко нишки се шие, колко стига едно снопче, какво значи номерът, как се съхранява останалото и защо конецът се усуква сам след двайсетия бод. Отговорите са тук, а самото шиене — бод по бод, от вдяването до последния възел, който не се прави — е разписано в пълното ръководство за шиене на гоблен.

Колко нишки за колко каунта

Каунт е чуждата дума за гъстотата на панамата: броят бодове, които се събират в един инч, тоест в 2,54 см. Aida с 16 каунта има 16 квадратчета на инч, Aida с 14 — четиринайсет. От каунта зависи и с колко нишки се шие, защото бодът трябва да покрие квадратчето, без да го изпъва.

• 14 и 16 каунта — обичайно две или три нишки. Това е диапазонът на повечето комплекти и на всички първи проекти.
• 18 до 20 каунта — най-често две.
• 25 и 28 каунта — фината работа, при която бодът обикновено ляга върху две нишки на основата и се шие с една или две нишки конец.

Меродавни обаче са инструкциите в кутията, а не общото правило: производителят знае с колко нишки е пресметнат конкретният модел, а разликата между две и три нишки на едно и също квадратче е видима. С твърде много нишки бодовете се издуват и изпъват панамата; с твърде малко през тях прозира основата и цветът изглежда избледнял. Ако самата сметка с каунта ви е нова, тя е обяснена подробно в текста за каунта в панамата.

Номерът е истинското име на цвета

Легендата на една схема не пише „тъмнозелено“. Пише число. Причината е проста: „тъмнозелено“ са поне десетина различни нюанса, а номерът е един и означава едно и също нещо, независимо кой е отпечатал схемата.

Палитрата на DMC минава 500 цвята и с годините се е превърнала в общата мярка за цвят при кръстатия бод — затова номерата от нея се срещат в легенди на схеми от различни производители. Anchor има собствена номерация със собствена логика, също толкова разпространена. Ariadna е трета система. Трите не съвпадат по числа и не бива да се предполага, че съвпадат.

Оттам идват и таблиците за преобразуване. Ако допълвате изчерпан нюанс или сменяте марка по средата на работата, номерът от легендата е това, което търсите — а конверторът от Anchor към Ariadna върши точно тази работа. Как се държат самите марки при шиене — гладкост, блясък, издръжливост — сме сравнявали отделно в текста за DMC, Anchor и Ariadna.

Едно предупреждение за преобразуването

Таблиците дават най-близкия наличен цвят, не същия цвят. При единичен нюанс разликата е незабележима. При група от четири близки тона обаче — телесни цветове, преходи в небе, сенки върху вода — преобразуването може да свие разстоянието между два съседни номера до нула и градацията, заради която схемата ги е разделила, изчезва. Затова е по-разумно цялата работа да се шие с една система, а конверторът да се пази за отделния липсващ конец.

Какви конци ще намерите в кутиите

Комплектите не се комплектоват с една и съща марка, така че е добре да се погледне полето Конци на конкретния модел, вместо да се предполага. В каталога се срещат Anchor, DMC, Ariadna, унгарските Puppets, Madeira и собствените памучни конци на Luca-S. При гоблените по схема конците идват отброени за модела — не се налага да купувате нищо по номер, за да завършите кутията.

Има и втори случай, който заслужава внимание. При част от щампираните модели и при печатаната Aida 14 каунта изборът е между вариант с конци Ariadna и вариант без конци. Вторият е за хора, които вече имат подредена собствена кутия с мулине и предпочитат да шият с нея. Ако тепърва започвате, вземете варианта с конците: отброеното количество е спокойствие, което не си струва да се спестява.

При диамантените гоблени конци изобщо не участват — там цветовете са камъчета с номера от собствен код и мулине не влиза в кутията.

Метражът: колко бода изяжда едно снопче

Стандартното снопче мулине е около осем метра конец от по шест нишки. Колко работа излиза от него, се смята приблизително и си струва да се знае като порядък, а не като точно число.

Един кръстат бод на панама с 16 каунта има страна от 1,6 мм. Двата диагонала отпред и връзката отзад изяждат около шест милиметра конец на бод. Осем метра, разделени на две нишки, дават около двайсет и четири метра работен конец — тоест от порядъка на три и половина хиляди бода, или поле около 9 x 9 см плътен цвят. Малките мотиви правят сметката очевидна: за шевица от 11 x 11 см с шест цвята едно снопче на цвят е повече от достатъчно.

Практическото следствие е за варианта „без конци“ и за собствените ви проекти. При тъмен фон, който заема половината картина, един цвят се харчи в пъти повече от останалите — планирайте по площта на цвета в схемата, не по броя на цветовете.

Разделянето, което спестява половината усукване

Работен конец се отрязва 45-50 см. По-дългият се усуква, протрива се в панамата при всяко минаване и накрая започва да прави възли сам.

Отрязаното парче не се шие направо. Разделете шестте нишки една по една — изтегляте по една отгоре, докато останалите висят свободно — и след това съберете нужните две или три обратно. Изглежда като загубено време и не е: нишките, разделени и събрани наново, лягат плоско една до друга и покриват квадратчето по-плътно, вместо да се увиват помежду си. Разликата се вижда в готовото поле.

• Оставяйте иглата да увисне свободно надолу от време на време — конецът сам се развърта и започва да ляга равно.
• Мокренето на края с уста не помага при вдяването и оставя следа; изрежете края под ъгъл или използвайте вдявачка.
• Възел в началото не се прави. Началото с примка и оставената опашка са двата чисти начина и са описани в ръководството.

Организацията: къде отива остатъкът

Първият проект приключва с шепа половин снопчета в найлоново пликче. Третият приключва с чекмедже, в което нищо не се намира. Границата между двете е един навик: номерът се записва, преди опаковката да бъде махната.

• Шпула — картонена или пластмасова макарка, на която се навива снопчето. Номерът се пише на самата шпула. Навитият конец не се заплита и не изсветлява по прегъвките.
• Органайзер — кутия с прегради, в която шпулите стоят изправени и подредени по номер, а не по цвят. Подредбата по цвят изглежда по-красиво и се търси по-бавно, защото окото не различава два съседни нюанса, а числото ги различава.
• Пръстен с картончета — за конците на текущия проект. Изнасяте от кутията само цветовете за този модел, закачате ги на халка и връщате останалото. Работната маса остава чиста.
• Остатъците — къси парчета под двайсет сантиметра. Държат се отделно, в една кутия, и се използват за дребни петна от по няколко бода. Не се връщат при цялите снопчета.

Цветната карта е следващата стъпка за хора, които шият редовно: лист с реални образци от конец, залепени до номерата си. По нея се избира цвят на живо, а не по екран — екранът лъже за нюанс почти винаги. В нашия каталог конците идват вътре в комплектите, а не се продават на снопче, така че картата е нещо, което се събира с времето от собствените ви остатъци.

Кой цвят върви пръв и какво е „паркиране“

При работа с много номера редът има значение. Общото правило е да се тръгне от цвета с най-голяма свързана площ около центъра — той се брои най-лесно и дава опора, спрямо която се намират останалите, — а тъмният контур да остане последен, върху вече готовите цветни полета.

За схеми с четиридесет и повече номера съществува и метод, който англоезичните ръководства наричат parking, а у нас се среща като паркиране: работите един ред или един квадрат от мрежата с всички цветове в него, а всеки конец, който още не е свършил, не се прекъсва, а се извежда напред и се „паркира“ в квадратчето, където същият цвят се среща следващия път. Така на панамата стоят едновременно няколко вдянати игли, всяка чакаща на своето място, и не се налага един и същи номер да се вдява по трийсет пъти. Методът изглежда хаотично и е точно обратното: намалява броя нови начала и грешките от преброяване през половин картина.

Ако конецът свърши по средата

Случва се — най-често с фоновия цвят, който заема половината площ. Тук има един нюанс, който не е очевиден: две снопчета с един и същ номер, но от различна партида на боядисване, могат да се различават съвсем леко. При дребно петно това е невидимо. При голямо еднообразно поле — небе, вода, тъмен фон — преходът между двете партиди понякога се очертава като едва забележима ивица.

Затова, ако предстои да допълвате фон, поръчайте нужното наведнъж и започнете новия конец не в средата на полето, а в края на завършен участък или там, където полето се пресича от друг цвят. Окото приема разлика на граница; в средата на равно поле — не.

Грижата за цвета

Памучните конци за бродерия са устойчиви, но не са безразлични към три неща. Прякото слънце избелва наситените тонове — най-бързо червеното и синьото; затова готовата работа не се закачва срещу южен прозорец. Влагата и мазнината от ръцете се хващат за конеца и с времето потъмняват светлите полета, а иглата, забодена и оставена в панамата между сесиите, оставя ръждиво петно, което после не излиза. Как се пере и глади готова бродерия, без червеното да пусне върху бялото, е описано в съветите за грижа за гоблени.

Едно нещо, което не е за конците, но решава колко дълго ще работите с тях: острата малка ножица. Конец, отрязан с тъпа ножица, се разрошва на края и не влиза в ухото на иглата от третия път. Такива инструменти стоят при ножиците и лупите.

Пет навика, които развалят иначе добър конец

• Дълъг работен конец. Над петдесет сантиметра се протрива и накрая последните бодове изглеждат по-бледи от първите.
• Възел отзад. Прави буца, която личи под готовата работа и се закача при гладене.
• Прекалено силно опъване. Бодът хлътва, квадратчето се изкривява и цялото поле започва да изглежда неравно.
• Смесване на марки в един преход. Два близки номера от различни системи почти никога не правят плавен преход.
• Съхранение в найлон на светло. Найлонът задържа влага, светлината изяжда цвета. Кутия с капак, на тъмно, решава и двете. Прозрачната кутия е примамлива, защото се вижда какво има вътре, но точно това е и проблемът ѝ при светло помещение.

Нищо от изброеното не изисква купуване. Конците, които идват в комплекта, са подбрани и отброени за точно този модел — организацията, номерата и метражът стават важни едва когато кутиите станат няколко и остатъците започнат да се събират. Тогава обаче стават важни наведнъж.