Диамантени гоблени - Образи

Лицето се сглобява от разстояние

Портретът е най-бавната тема сред диамантените гоблени и единствената, при която дълго изглежда, че нищо не се получава. Отблизо лицето е петна сиво, розово и охра. После отстъпвате три метра назад и петната се събират в скула, устна и поглед.

Защо кожата е трудна

Едно лице почти няма чисти цветове. То е поредица от близки, мътни тонове, чиято подредба носи цялата форма — светло по скулата, по-тъмно под нея, студено в сянката около очите. Разликата между два съседни нюанса често се вижда само на дневна светлина, и оттам идва обичайната грешка: две подобни камъчета се разменят и лицето леко се изкривява. Дръжте по един цвят в тавичката.

Отстъпвайте назад на всеки половин час

От работно разстояние виждате мрежа; от три метра виждате човек. Прекалено тъмна страна, изгубена симетрия, сплескан нос — това се вижда само оттам и се поправя с десетина камъчета, ако го хванете рано. Оставено за накрая, същото поправяне значи вдигане на цял участък.

Редът, в който се работи лице

• Първо тъмните. Косата, сенките и фонът очертават рамката, в която средните тонове получават смисъл.
• После кожата, на едри участъци. Чело, буза, брадичка — всяка област докрай, преди да минете на следващата.
• Накрая очите. Те са няколко камъчета и решават изражението; заслужават неуморена ръка и добра светлина.
• Устните — заедно с очите. И двете са малки, наситени петна върху равен тон и се сравняват най-добре едно спрямо друго.

Тук пълното и частичното облепяне са равни

В повечето теми едното покритие явно доминира. При образите двете са почти по равно и това е истински избор, а не подредба по наличност. Частичното оставя фона отпечатан и хвърля целия блясък върху фигурата — работи, когато сюжетът е дама на неутрален фон и искате лицето да е единственото, което свети. Пълното покрива всичко и прави повърхността еднородна; то е логичното при живописните сюжети, където фонът е част от картината — интериор, тераса, орнамент.

Форматът е по-голям, отколкото очаквате

Най-честите размери тук са 30 x 40 и 40 x 50 см, но значителна част от рафта е доста по-едра — формати от порядъка на 52 x 68, 57 x 77 и 51 x 82 см. За портрет това не е излишен разкош: колкото по-голяма е площта, толкова повече камъчета се падат на едно лице и толкова по-плавна излиза кожата. Малък портрет от едри камъчета е като снимка с малко пиксели — разпознава се, но не убеждава. Сметнете и мястото: картина от 80 см иска стена, от която може да се отстъпи назад.

Инструментът и лепкавото платно

В комплекта влизат самото винилово платно с лепило под защитно фолио, сортираните смолисти камъчета, молив-апликатор, восъчна подложка и тавичка. Нищо не се докупва и нищо не се шие — няма игла и няма конец.

При портрет обаче начинът на боравене с фолиото има значение повече, отколкото при пейзаж. Отлепвайте го само над участъка, по който работите в момента: едно лице се реди с чести спирания и сравнявания, а открита лепкава основа, оставена няколко вечери, събира прах и власинки точно там, където после ще залепите най-светлия тон на скулата.

Кой модел за кого

Почти всички модели тук са с кръгли камъчета — квадратните са рядкост и на лице ползата от тях е малка, защото кожата няма прави линии. Розова феерия и Нежна красота са по-меките входове: едри форми, по-малко близки тонове. Две сестри на терасата и Момиче на пиано по Реноар, Целувката и Дамата с ветрилото по Климт са другата крайност — много злато, много орнамент, много часове. Серията дами на Milena Style — Дама с рози, Дама с червило, Дама с пеперуди — стои по средата, а Африканска принцеса, Дама в черно и Аурелия са силните контрастни портрети.

Ако темата ви привлича, но не и темпото

Същото лице по друг път: щампираните образи и образите върху печатана Aida 14ct стигат до фигура по-бързо, а образите по схема дават най-фината детайлност в кожата. В диамантената група най-близка по взискателност е религиозната тема, а за по-бърз резултат със същата техника вижте цветята.