Маказ, канатица, елбетица: малък речник на българските символи
Речник, който трябва да започне с една уговорка
Въпросът, който получаваме най-често за българските шевици, звучи просто: „Какво значи този знак?“ Отговорът рядко е прост. За повечето мотиви разполагаме с три различни неща и те са с много различна тежест — формата, която е запазена по дрехи и килими и се вижда с очи; името, което се сменя през две села; и значението, което е записано и подредено десетилетия след като жените са спрели да бродират всекидневно.
Този текст е речник на формите. При всяка от тях е казано какво се вижда, как се нарича и докъде стига сигурното. Ако търсите един мотив в подробности, за трите най-търсени има отделни статии — за канатицата, за елбетицата и за дървото на живота. Тук те стоят един до друг, за да се сравнят, а общата картина на темата е събрана на страницата за шевицата.
Трите степени на сигурност
Преди речника — как се чете всичко, което следва тук и което ще прочетете другаде:
- Формата е факт. Осемлъчният кръст, срещуположните триъгълници, тристепенното дърво — те са по запазени ризи, престилки и килими, преброими и описани. За формата може да се говори спокойно.
- Името е местно. Един и същ орнамент носи различни имена в различните краища, а понякога и в две съседни села. Произходът на самите думи почти винаги е предположение — включително при канатицата и елбетицата.
- Значението е тълкуване. Голяма част от символиката, която днес се приписва на българските шевици, е систематизирана постфактум, от изследователи и от популярни текстове. Тя се среща устойчиво и заслужава да се предаде — но не като документ.
Едно нещо в цялата тази област е трайно потвърдено и то не е символ, а разположение: украсата се събира по отворите на дрехата — около шията, по пазвата, в края на ръкавите, по подгъва. Оттам идва и разговорът за предпазна, апотропейна роля; „апотропеен“ е учената дума за „отблъскващ злото“. Че шевицата стои по границите на облеклото, а не където и да е, се вижда от самите дрехи. Какво точно е вярвала конкретната жена, докато е бродирала пазвата си, никой не е записал.
Маказ — ножицата
Маказ е дума за ножица, влязла в занаятчийския говор от турски, и мотивът носи името си заради очевидната прилика: два срещуположни триъгълника с върхове един срещу друг, като отворени остриета. Това е най-малката смислена единица в цялото семейство геометрични шевици — двойка триъгълници и нищо повече.
Мотивът е най-точно назован в килимарството, където терминологията е по-развита, отколкото в бродерията. Там на подредбата на триъгълниците се приписва разчитане, което се среща устойчиво в литературата за българските килими: триъгълник с връх надолу за женско начало, с връх нагоре — за мъжко; допрени върхове за годеж, слети — за сватба. Струва си да се повтори, че това е реконструирана система от значения, а не обяснение, дадено от самите тъкачки. Част от тях са възпроизвеждали фигурата като форма.
Канатица — крилата и гнездото
Канатицата е надстройката над маказа: триъгълници, групирани по два и по три, подредени симетрично около обща ос, наредени във фриз или вписани в ромб. Родината ѝ е по-скоро килимът, отколкото ризата — в бродерията се среща по-рядко и обикновено в бордюрни ивици по края на ръкав или престилка.
В тъкачните центрове частите на мотива имат собствени имена: „ляво крило“, „дясно крило“ и „гнездо“ за съставната фигура от двете крила. Оттам идва и едното обяснение за самата дума — от „канат“, крило. Другото я свързва с титлата „канас“. Нито едно от двете не е доказано и разумното е да се каже точно това.
Елбетица — осемте лъча
Елбетицата е кръстовидна фигура от два наложени един върху друг кръста: прав и наклонен под 45 градуса. Резултатът е знак с осем лъча и с пълна ротационна симетрия — завъртите ли го на 90 градуса, изглежда по същия начин. Голите осем лъча се срещат рядко; почти винаги рамената са удебелени, стъпаловидни, завършват с кукичка или се разгръщат в малък ромб, а между тях се вписват точки и дребни розети.
Името обикновено се извежда от съчетание със значение „първи-осем“ и се свързва с осемте посоки на света. Има и други обяснения. Формата е документирана в бродерията, в тъканите, в дърворезбата и в накитите; произходът на думата не е решен въпрос.
Канатица и елбетица: разликата за пет секунди
Двете се търсят заедно по-често, отколкото поотделно, и се бъркат по същата причина — и двете са червено-черна геометрия. Разликата обаче е в градежа и се вижда веднага, ако знаете какво да гледате:
- От какво е построена фигурата. Канатицата е от триъгълници. Елбетицата е от рамена, които се пресичат в един център.
- Накъде се чете. Канатицата се разгръща настрани и обича да се повтаря в лента. Елбетицата се чете в кръг около центъра си и обикновено стои сама.
- Къде я срещате. Канатицата — най-често в килим и в бордюр. Елбетицата — най-често на пазвата на женската риза.
Дърво на живота — трите етажа
Дървото на живота е най-разпознаваемото изключение от чистата геометрия, макар в броената бродерия и то да е сведено до квадрати и диагонали. Композицията е тристепенна: корен или вазон долу, стъбло в средата, корона горе — ромб, розета или ветрило от симетрични клони. Отстрани много често стоят еднакви фигури, обърнати към дървото: птици, елени, конници, човешки фигурки с вдигнати ръце.
Разчитането на трите етажа като три свята — подземен, земен и небесен — е широко прието и се среща и в разказите на самите бродиращи. То обаче е тълкуване. Мотивът не е български по произход: изправеното симетрично дърво се среща в текстил и резба в огромна част от Стария свят. Български е начинът, по който е геометризиран и вписан в местната украса.
Дребните думи, които държат всичко останало
Речникът обикновено спира до трите големи имена, а в действителност повечето шевици са направени от няколко дребни елемента, които нямат собствена слава:
- Ромб. Най-честата градивна единица. Обикновено се свързва с женското начало и с плодородието — тълкуване, което се среща навсякъде и не е доказано никъде. Техническото обяснение е по-скучно и по-сигурно: в правоъгълна мрежа ромбът е формата, която излиза сама.
- Зигзаг и вълна. Четат се като вода или като змия. Това е и най-простата непрекъсната линия, която броеното бродиране може да направи.
- Кукички и рогчета. Завършеците на рамената. Скелетът на мотива е един и същ навсякъде; именно тези кукички носят местния почерк.
- Розета. „Розета“ е чуждото име на кръгла или звездовидна фигура, която се разгръща на лъчи около един център — същата, която стои по таваните и раклите в старата дърворезба. В броена бродерия кръгът е скъп и грозен, затова розетата се превръща в осемлъчна звезда. Оттам тя се среща с елбетицата и оттам идва част от обърканото им назоваване.
- Птица, елен, конник. Придружаващи фигури, не самостоятелни знаци. Присъствието им се мени и не е част от мотива, до който стоят.
Защо един знак се казва различно през две села
Изкушението да се направи карта — „в тази област мотивът изглежда точно така и се казва точно така“ — е голямо и почти винаги завършва с текст, по-подреден от действителността. Носиите се влияят от съседство, от търговски пътища, от мода и от това какви конци е имало. Един и същ мотив в един килим е едър и носи цялото поле, а в друг е дребен и се повтаря в бордюра.
По-надеждният начин да се видят разликите е да се сравняват цели костюми, а не отделни знаци. Схемите на носии в каталога вършат тази работа нагледно и повечето от тях стоят при образите със схема: една област подрежда украсата си в петнайсет цвята, друга — в трийсет, при почти същия размер на картината.
Цветът: колко от него е традиция и колко — багрило
Червеното преобладава и обикновено се тълкува като цвят на живота и на закрилата. Тъмният контур — черно или тъмносиньо — има освен това и напълно практическа роля: държи фигурата четлива отдалеч и пречи на осемте рамена да се слеят в петно.
Уговорката тук е важна и рядко се прави. Наситената, равномерна гама, която днес приемаме за традиционна, става масова едва след като през втората половина на XIX век в българските земи навлизат химическите бои. По-старите домашно боядисани конци дават по-глухи и по-неравни тонове. Тоест част от това, което изглежда най-старо, е сравнително ново.
Как се шият тези знаци днес
Всички изброени мотиви са броени и се работят върху панама с равномерен строеж, най-често с кръстат бод. Размерът излиза от едно деление — брой бодове върху каунта, тоест върху броя бодове, които се събират в един инч от панамата, — така че една и съща схема е различно голяма върху различна панама. Фигура, широка 32 бода, върху панама с 16 каунта е точно 5 см. Ако сметката ви е нова, какво означава каунт го обяснява подробно.
Практическата новина за начинаещи е в броя цветове. Геометричният орнамент няма преходи и не се нуждае от десет близки нюанса: шест или седем стигат за напълно завършен мотив. Затова такъв сюжет е необичайно спокоен първи проект. В каталога има два комплекта точно с този тип работа — Врачанска шевица, 11 x 11 см с шест цвята, и Македонска шевица, 19 x 18 см със седем; и двата са на Milena Style, с конци Ariadna, разграфена панама, схема и игла в кутията. Останалото от техниката се вижда при гоблените по схема, а с най-малките формати се започва от комплектите за начинаещи.
Същите мотиви издържат и смаляване до бижу — именно защото са построени от повторение, те не се превръщат в петно, когато станат два сантиметра. Такива изделия са събрани в колиетата с шевици.
Как да разчетете шевица, която не е в никой речник
Повечето мотиви, които ще срещнете по стара престилка или на снимка от музей, нямат име, което да се провери. Това не значи, че не могат да се четат. Работи следният ред, и той е същият, по който се снема схема:
- Намерете оста. Почти всяка българска шевица е симетрична спрямо една линия или спрямо една точка. Ако двете половини се огледалят — оста е линия. Ако фигурата изглежда еднакво завъртяна — центърът е точка. Това вече ви казва към кое семейство спада.
- Открийте най-малкото повтарящо се блокче. Бордюрът винаги е повторение на един къс мотив. Пребройте го веднъж и ще видите цялата лента.
- Погледнете от какво е построено. Триъгълници, ромбове, кръстосани рамена или растителна линия — четирите основни отговора покриват огромната част от материала.
- Вижте къде стои върху дрехата. Пазва, ръкав, подгъв, край на престилка. Мястото е по-информативно от името.
И една практична забележка към търсенето в интернет: не всяко име, което ще намерите под снимка на шевица, идва от традицията. Част от популярните днес названия са дадени от съвременни работилници, дизайнери и продавачи на бижута през последните двайсетина години. Те не са непременно грешни, но не са и стари. Ако едно име се среща само в кратки текстове с еднакви формулировки и никъде в описанията на музейни сбирки, отношението към него трябва да е предпазливо.
Какво остава открито
Възрастта на тези мотиви не може да се определи от текстил: вълната и памукът не издържат векове в този климат, а най-старите запазени български бродирани дрехи и килими са от ново време. Геометрични фигури от триъгълници и осемлъчни кръстове се появяват независимо в много култури, което прави всяко твърдение за пряка приемственост несигурно.
Затова и този речник изглежда така, както изглежда. Формите са описани, имената са дадени с уговорка, значенията са предадени добросъвестно, но назовани с истинското си име: тълкувания. Когато цитирате шевица — в текст, в подарък или в собствената си работа, — тази разлика е единственото, което си струва да се пази.
