Шевици схеми: как да разчетете схемата и откъде да започнете

Схемата на шевицата е мрежа, а не рисунка

Българската шевица е броен орнамент. Тя не се рисува върху основата и после се запълва — тя се строи от еднакви квадратчета, всяко от които е един бод. Точно затова схемата ѝ изглежда като милиметрова хартия със знаци по нея, а не като скица: мрежата на листа и мрежата на панамата са едно и също нещо, само в различен мащаб.

Ако разберете тази една връзка — едно квадратче от листа е един кръстат бод върху панамата — сте разбрали деветдесет процента от четенето на схеми. Останалото са навици, които се хващат за една вечер и се описват по-долу.

Какво стои на един лист със схема

Каквато и да е схемата — от книга, от музейна публикация или в кутията на комплект — тя носи едни и същи четири неща:

• Мрежата. Едно квадратче е един бод. Дебелите линии на всеки десет квадратчета не украсяват листа, а служат за броене: с тях преброявате „три едри квадрата и четири бода“ вместо „трийсет и четири“.
• Символите. Всеки знак означава един цвят. При шевиците символите са малко на брой, защото и цветовете са малко — понякога схемата е направо цветна, с кръстчета в самия цвят на конеца.
• Легендата. Списъкът отстрани, който казва кой символ на кой номер конец отговаря. Ако схемата е чужда, номерът може да е по друга система от вашите конци — тогава се превежда по таблица за съответствие.
• Стрелките по краищата. Те сочат средата на мотива по хоризонтала и по вертикала. Пресечната им точка е центърът, а от центъра се тръгва.

Схемата не казва къде върху ризата да стои мотивът, нито колко пъти да го повторите. Това са ваши решения и са част от традицията — един и същ мотив се е слагал в различен размер на ръкав, на пазва и на престилка. Къде обикновено стои шевицата върху дрехата и какво се разказва за отделните мотиви сме описали в общия текст за шевицата.

Каунтът решава колко голямо ще излезе

Каунт е чуждото име на гъстотата на панамата: колко бода се събират в един инч, тоест в 2,54 см. Панама с 16 каунта побира шестнайсет бода в инч, панама с 22 каунта — двайсет и два, и колкото по-голямо е числото, толкова по-дребен излиза бодът.

Оттук идва единствената сметка, която ви трябва: размер = брой бодове ÷ каунт. Мотив, широк 32 бода, върху панама с 16 каунта става два инча, тоест около 5 см. Същият мотив върху панама с 22 каунта е около 3,7 см. Схемата не се променя — променя се основата под нея. Подробната сметка с примери стои в статията за каунта в панамата.

За първа шевица вземете 14 или 16 каунта. Дупките се виждат с просто око, иглата ги намира сама и не се налага да броите с лупа. Фините панами са за бижутата — за тях по-нататък.

Броенето: откъде тръгва и къде се губи

Тръгва се от центъра. Сгъвате панамата на две по ширина, после на две по височина; пресечната точка на двете гънки е центърът и той съвпада със стрелките на схемата. Така мотивът остава в средата, а полето около него е равно от четирите страни — това има значение, ако накрая ще рамкирате или ще пришивате.

Губи се на три места и трите са предвидими:

• При диагонала. Стъпката на стъпаловидната наклонена линия е един бод настрани на един бод нагоре. Сбъркате ли я веднъж, двете страни на един симетричен мотив спират да си съответстват и това се вижда веднага, защото окото ги сравнява.
• При повторението. Разстоянието между два съседни мотива се отмерва веднъж и се спазва. Ако го премервате всеки път наново, лентата тръгва да се разтяга неусетно.
• При прекъсване. Оставяте работата по средата на ред и на другия ден започвате от друго място. Затова е добре да свършвате на цял завършен елемент, а не насред него.

Помага и разграфяването: пренесете едрата мрежа от десет на десет бода върху панамата с водоразтворим маркер или с дълги временни бодове от контрастен конец. Част от комплектите идват с вече разграфена панама и тогава тази работа е свършена вместо вас.

Как се отбелязва докъде сте стигнали

Никой не запомня докъде е броил. Затова схемата се третира като работен лист, а не като документ: разпечатайте я или си я копирайте, ако е от книга, и зачерквайте с молив всеки завършен ред. Маркер за подчертаване върши работа за големите полета, но зачертаното с молив може да се изтрие, ако сгрешите.

Второ дребно правило, което спестява много: отбелязвайте в кой ред сте, а не в кой цвят. Цветовете свършват и се сменят, редът е единственото, което не се променя. Ако оставите работата за седмица, върнете се на последния зачеркнат ред и пребройте един ред нагоре, преди да продължите — това е по-бързо от търсенето на мястото по мотива.

Черно-бяла, цветна или на кръстчета

Ще срещнете три вида листове и всеки има своя логика. Черно-бялата схема дава символи върху бяло — чете се най-точно, защото никой знак не се слива със съседа си, но иска повече поглеждане към легендата. Цветната схема със символ вътре е най-удобната: виждате рисунката и в същото време имате знака, който да проверите при два близки нюанса. Схемата на цветни кръстчета без символи изглежда най-красиво и е най-подвеждаща — два близки тона на едно и също поле се различават трудно на хартия и още по-трудно под лампа.

При шевиците и трите вършат работа, защото цветовете са малко и са контрастни. Проблемът с цветните схеми започва при многоцветните пейзажи, а не тук.

Първата шевица: канатица от 32 бода

Ето мотив, който можете да пробвате още преди да сте купили каквото и да било — два срещуположни триъгълника, най-простата форма на канатицата. Нужен ви е един цвят конец, парче панама и десет минути.

Работете в поле, широко 7 бода. Броим редовете отдолу нагоре, а колоните отляво надясно:

• Ред 1: 7 бода — колони от 1 до 7.
• Ред 2: 5 бода — колони от 2 до 6.
• Ред 3: 3 бода — колони от 3 до 5.
• Ред 4: 1 бод — колона 4.
• Ред 5: 1 бод — колона 4.
• Ред 6: 3 бода — колони от 3 до 5.
• Ред 7: 5 бода — колони от 2 до 6.
• Ред 8: 7 бода — колони от 1 до 7.

Това са 32 бода общо. Долният триъгълник сочи нагоре, горният — надолу, върховете им се допират в средата. Върху панама с 16 каунта фигурата излиза около 1,1 x 1,3 см — колкото нокът.

Как се повтаря във фриз

Фриз наричаме повтарящата се лента от един и същ мотив — това, което върви по края на ръкав или на кърпа. Повторете фигурата, като оставите три празни колони между два съседни мотива, и продължете, докато лентата стигне нужната дължина. Три колони при 16 каунта са около половин сантиметър.

Тръгвайте винаги от основата на триъгълника, не от върха. Основата е права редица и задава точната ширина; върхът се получава сам. Ако започнете от върха, всяко отклонение в броенето се умножава надолу.

Ромбът: същият принцип в 16 бода

Още по-малкият мотив е контурен ромб в поле 9 на 9. Ред 1: един бод в колона 5. Ред 2: колони 4 и 6. Ред 3: колони 3 и 7. Ред 4: колони 2 и 8. Ред 5: колони 1 и 9. След това редовете се повтарят огледално надолу — ред 6 като ред 4, ред 7 като ред 3, ред 8 като ред 2, ред 9 като ред 1. Общо 16 бода.

Ромбът е основната клетка на голяма част от българските геометрични мотиви. Запълните ли го изцяло, той става плътен; сложите ли един бод в друг цвят в средата му, вече е „око“. От тези две фигури — триъгълник и ромб — се строи почти всичко останало, а какво се разказва за отделните мотиви можете да прочетете при канатицата, елбетицата и дървото на живота.

Цветовете: две до шест стигат

Геометричният мотив не се нуждае от преходи. Няма преливане, няма десет близки телесни тона, няма нюанс, който да сбъркате — затова шевицата е необичайно спокойна първа работа. Два цвята правят завършен мотив, шест правят цяла лента.

Червеното е основното в повечето запазени шевици и се тълкува като цвят на живота и на закрилата, а около него се появяват черно, тъмносиньо, зелено и жълто. Тези значения се предават като традиция, не като документ — различни разказвачи ги подреждат различно, и е по-честно да ги наричаме тълкувания, отколкото правила. Кои мотиви къде се срещат и как се различават по области е събрано в прегледа на българските шевици.

Как да си направите схема сами

Схема за шевица се прави с молив и разграфена хартия, без никаква програма:

• Намерете ясна, снимана отпред фотография на автентична шевица — музейните публикации и етнографските каталози вършат най-добра работа, защото там мотивът не е пречертан от някого.
• Открийте най-малката повтаряща се единица. Почти винаги е един ромб, един триъгълник или една двойка от тях.
• Пребройте бодовете по един ред от оригинала и по една колона. Ако снимката е достатъчно едра, отделните кръстчета се различават и това е буквално броене.
• Начертайте единицата върху разграфена хартия, после я повторете два пъти, за да проверите дали разстоянията се връзват.
• Пробвайте я на парче панама, преди да я шиете върху нещо, което ви е скъпо.

Правете си и втори лист с готовия размер: колко бода е широк мотивът, колко висок и колко излиза това при вашия каунт. Ако някога решите да го бродирате отново, няма да броите наново.

Внимавайте с едно: снимка на дреха, окачена или носена, изкривява мрежата. Мотив, преброен от гънка, излиза несиметричен и грешката се вижда чак когато е бродиран.

Мини схеми: най-малкото, което си струва да се бродира

Малкият мотив има предимство, което големият няма — свършва. Лента от три канатици е готова за една вечер, а резултатът може да се пришие върху джоб, върху детска дреха или върху кърпа за подарък.

Мини схемите са и това, което стои под обкова на бижутата: бродерия от няколко сантиметра върху панама с 22 каунта, където един бод е под милиметър. Колиетата с шевици са направени точно така — истинска бродерия, а не печат. Ако ще пробвате нещо толкова дребно сами, работете на дневна светлина и с една нишка от конеца.

Комплект или собствена схема

Двата пътя не си противоречат. Собствената схема е безплатна и е ваша; комплектът ви спестява избора на панама, на цветове и на брой нишки, а това при първата работа е повече, отколкото звучи.

В каталога има два комплекта точно с този сюжет, и двата с конци Ariadna, разграфена панама, схема и игла в кутията: Врачанска шевица — 11 x 11 см с шест цвята, и Македонска шевица — 19 x 18 см със седем цвята. И двата се шият с кръстат бод и по броене, тоест с точно това, което прочетохте дотук.

Оттук нататък

Когато броенето вече не ви е пречка, схемите стават просто различни по големина. Същият кръстат бод и същата мрежа стоят и под пейзажите, и под иконите — разликата е в броя цветове и в размера на панамата. Ако искате да продължите с по-голям мотив, тръгнете от гоблените по схема: там кутията идва с всичко, а вие вече знаете как се чете листът вътре.