Тракийски шевици: мотивите на юга и техните истории

Първо уточнение: „тракийски“ тук не значи „на древните траки“

Думата подвежда и си струва да се разчисти още в началото. Когато в етнографията се говори за тракийски шевици, се има предвид бродерията от народните носии на етнографската област Тракия — южните краища на българските земи около Горнотракийската низина: Пловдивско, Пазарджишко, Старозагорско, Хасковско, Ямболско, Сливенско и прилежащите им райони. Това е географско и културно название на един по-нов свят, а не наследство от античните траки.

Пряка линия между тракийските съкровища и бродерията по една риза от XIX век не е документирана и не бива да се твърди. Текстилът не издържа векове в този климат: почти всичко, което може да се види в музейните сбирки, е от XIX и началото на XX век. Каквото се говори за по-ранни пластове, е предположение — понякога добросъвестно, но предположение.

Второто уточнение е за границите. Етнографските области се чертаят различно от различните автори и краищата им се застъпват. Странджанското често се разглежда отделно, а северната граница на областта се мести според това дали се гледа носията, говорът или обичаят. Всичко по-долу описва тенденции, не правила.

Дрехата, върху която стои шевицата

Шевицата не е орнамент, който се измисля отделно и после се залепва върху дрехата. Тя е част от нейното устройство и се разчита само заедно с нея.

В класификацията на българската женска носия, която се среща най-често, се разграничават четири типа — двупрестилчена, сукманена, саянена и еднопрестилчена. Тракия попада в областта на сукмана: рокля без ръкави, обикновено от тъмна домашнотъкана вълна, обличана върху бяла риза с ръкави, с престилка отпред. Бродерията се вижда там, където се показва ризата — и точно затова разположението ѝ не е свободен избор.

Разпределението на бродерията следва отворите на дрехата, а не свободното поле:

• Около шията и пазвата — пазва е разрезът на ризата отпред, под шията — с тесни ивици от двете страни на отвора.
• По ръкавелите, тоест по края на ръкава, където обикновено е и най-плътната бродерия.
• По подгъва на ризата, който се показва изпод сукмана.
• По полите и около отвора на сукмана, както и по престилката.

Обяснението, което се дава най-често, е за защита: бродерията пази там, където дрехата е отворена и тялото е достъпно. То е логично и се повтаря в цялата литература, но остава тълкуване. Практическото обяснение е също толкова вярно и рядко се казва: краищата се износват първи, а плътната бродерия ги укрепва.

Цветовете: червено, което не е едно

Червеното преобладава — това е най-безспорното наблюдение върху южните шевици и се повтаря в почти всяка музейна сбирка. Около него се подреждат черно за контур, зелено, жълто, по-рядко синьо и оранжево. Върху тъмния вълнен сукман червеното свети, а върху бялата риза черният контур го държи да не се разлее оптически.

Оттук нататък обаче е добре да се внимава. Твърдения от вида „в тази околия шевицата винаги е с това червено, а в съседната — с друго“ звучат убедително и не издържат проверка. Багрилата са зависели от това какво е било достъпно, от годината и от джоба на семейството; след появата на купешките конци палитрата се променя бързо и навсякъде. Разликите между две съседни села често са по-големи от разликите, приписвани на две области.

Онова, което се променя по-надеждно, е плътността. Южните шевици са описвани като по-едри и по-плътно запълнени в сравнение с дребните, ситни бордюри от някои северни и западни райони. И това е тенденция, не закон.

Мотивите и техните имена

Мотивите са геометрични, защото техниката е такава — за това има напълно техническо обяснение, за което ще стане дума след малко. Най-често се срещат:

• Ромбът и неговите съставки — единичен, вписан в друг ромб, нареден в редица.
• Кукичките и кривулът — начупена линия, която върви като бордюр по края на ръкава или престилката.
• Стилизираното дърво или клонка, изградено от прави отсечки, разположено вертикално.
• Кръстовидните и звездовидните фигури, включително осемлъчевата, известна днес като елбетица.
• Птици и много схематични човешки фигурки — по-редки, обикновено в редица, като част от бордюр.

Значенията, които се приписват на тези фигури — плодородие, закрила, женско и мъжко начало, семейство — се срещат устойчиво в литературата и в разказите на самите бродирачки. Честно е обаче да се каже, че това е система от значения, реконструирана постфактум. Част от жените са възпроизвеждали мотива като форма, научена от майка си, без да ѝ приписват съдържание. Същият мотив в две села носи две имена, а едно име се дава на две различни фигури. Затова разграничавайте формата, която е документирана, от съдържанието, което е тълкувано — същото разграничение важи и за канатицата, и за дървото на живота.

Защо всичко е ъгловато

Кривата линия отсъства не по естетически избор. Броеното везмо работи в правоъгълна мрежа: бодът застава върху пресечка от нишки, а не където ръката реши. В такава мрежа диагоналът под 45 градуса излиза точен и естествен, а окръжността — скъпа и грозна. Оттам идва геометричността на българската шевица изобщо, а не от някакво предпочитание към абстракцията.

Следствието за днешния бродиращ е приятно: тъкмо защото мотивът е броен, той се пренася върху съвременна основа без загуба. Схема от XIX век и схема, отпечатана вчера, се четат по един и същи начин.

Как се бродира такъв мотив днес

Работи се върху панама — тъканата основа с равномерна квадратна мрежа, в която всяко квадратче приема точно един бод. Изборът на каунт, тоест на броя квадратчета в един инч (2,54 см), решава размера: по-едрата мрежа дава по-голяма шевица от същия брой бодове.

• Тръгвайте от бордюра, не от центъра на фигурата. Бордюрната ивица задава ритъма и разстоянията; фигурите после лягат в него.
• Отмерете стъпката между два съседни мотива веднъж и я спазвайте, вместо да я премервате всеки път.
• Тъмният контур върви последен, върху вече готовите цветни полета.
• Четири до осем цвята стигат. Геометричният мотив няма нужда от преходи и точно затова е благодарен за начинаещи.

В каталога цели носии съществуват като схеми и вършат добра работа, ако искате да видите как една област подрежда украсата си в цялостен костюм. Карнобатската носия — от югоизточния край на областта — е 20 x 23 см с 24 цвята и се шие 1:1, тоест един бод на едно квадратче. За сравнение родопската е със същия размер, но с 30 цвята: разликата в броя нюанси е добър измерител за това колко различно се държат две съседни традиции.

Ако тепърва започвате, малък модел с малко цветове върши повече от четене — комплектите за начинаещи тръгват точно от такава броена работа, а цялата техника е описана в раздела гоблени по схема.

Не само дрехата: даровете

Бродерията в тези краища не е стояла само по носията. Обредните кърпи — тъй наречените дарове, които невестата раздава на сватбата — носят същия набор от геометрични фигури, само подредени по друг начин: в две ивици по късите страни, с празно поле помежду им.

За тях се знае по-малко, отколкото за носията, защото са се раздавали, употребявали и изхабявали, а не са се пазели в раклата като празничната дреха. В музейните сбирки те са по-редки и това само по себе си изкривява представата ни за пропорциите. Ако някой ви каже колко точно е бродирала една жена за живота си, попитайте откъде го знае.

Как се разпознава южна шевица на снимка

Никой не разпознава област със сигурност от една снимка, а хората, които твърдят обратното, обикновено гледат няколко признака едновременно. Ето кои са те, подредени по надеждност:

• Кройката на дрехата преди орнамента. Сукман върху бяла риза стеснява географията повече от който и да е мотив.
• Мястото на плътната бродерия — при южните носии ръкавелът и подгъвът обикновено носят най-много работа.
• Мащабът на фигурата спрямо ръкава: едра, четлива от разстояние фигура, а не ситна плетеница.
• Цветът — последен, не първи. Той е най-променливият признак и заблуждава най-често.

И най-полезното: гледайте цялата дреха. Отделно взетият мотив пътува свободно между областите, а комплектът от кройка, място и мащаб пътува трудно.

Още нещо за размера, което спестява разочарование. Бордюр, който на ръкава изглежда дребен, върху панама с едра мрежа излиза изненадващо голям: ивица от 20 бода височина върху 14 каунта е близо 3,6 см, а върху 22 каунта — малко над 2 см. Сметката е винаги една и съща: брой бодове, разделен на каунта. Направете я, преди да купите основа за самостоятелна бордюрна ивица, а не след като сте я ушили.

Мотивът извън дрехата

Шевицата отдавна излезе от носията. Днес същите фигури се носят като бижу, шият се като самостоятелни картини и се отпечатват. Тази втора биография е скорошна и е добре да се назовава като такава: съвременната популярност на мотива не е пряко продължение на традицията, а нейно преоткриване. В колиетата с шевици стои същата геометрия, само в мащаб от два сантиметра.

Какво остава открито

Три неща, които всеки текст по темата дължи на читателя си. Първо, повечето запазени образци са от последния век и половина, така че „старинността“ на един мотив рядко може да се докаже. Второ, границите между областите са изследователска конвенция, а не нещо, което шевичарката е познавала — тя е знаела как се шие в нейното село. Трето, геометрични фигури от ромбове и начупени линии се срещат в най-различни култури и епохи, което прави всяко твърдение за пряка приемственост несигурно.

Останалото е добре документирано и напълно достатъчно: една дреха, украсена там, където е отворена, с фигури, които технологията сама подсказва, в червено, което се вижда от другия край на мегдана. Общият преглед на темата е на страницата шевица, а видовете български шевици и значенията им — в отделния текст за тях.