10-те грешки на начинаещия при шиене на гоблени (и как да ги избегнете)

Грешките са десет и всичките се правят веднъж

Никой не се научава да шие гоблен от текст. Научава се от първата работа, в която нещо се обърка — и после цял живот не го прави повече. Проблемът е, че част от тези грешки се откриват чак накрая, когато вече не могат да се поправят: изкривена бродерия, светеща изпод бодовете тъмна нишка, отрязана резерва, която не стига за рамкиране.

Списъкът по-долу е събран от въпросите, които получаваме от хора с първи комплект в ръцете, и от работите, които после се връщат за съвет. Подредбата е по реда, по който грешките се появяват — от избора на комплект до последното гладене. Ако тепърва започвате, прочетете първо пълното ръководство за шиене на гоблен; тук са само капаните.

1. Първият комплект е избран по картинката

Най-често срещаната грешка изобщо, и единствената, която се прави преди да сте бодли и един бод. Човек харесва пейзаж с петдесет цвята и размер 40 x 50 см, купува го като първи гоблен и след три вечери разбира, че е поел ангажимент за половин година.

Как се избягва: първата работа се избира по числата, не по сюжета. Малък размер, малко цветове, едра панама. В комплектите за начинаещи детските модели на Luca-S са точно това — панама AIDA 14 каунта, размери около 5 x 6 до 8 x 9 см и палитри от 3 до 14 цвята. „Каунт“ е броят квадратчета на един инч, тоест на 2,54 см от панамата: колкото по-малко е числото, толкова по-едра е мрежата и толкова по-лесно се вижда къде да влезе иглата. Подробното обяснение е в текста за каунта на панамата.

1:1 или 1:4 — прочетете го, преди да сте започнали

В описанието на всеки комплект стои ред Шие се и в него освен „кръстат бод“ може да пише 1:1 или 1:4. Това не е дребен шрифт, а самият размер на готовата работа. При 1:1 един бод покрива едно квадратче от мрежата. При 1:4 един бод покрива четири квадратчета — две на две — и същият брой бодове излиза двойно по-голям по страна.

Грешката се прави така: човек вижда, че моделът се шие 1:4, не му обръща внимание и започва бод по квадратче. Мотивът се събира на половин размер, цветовете свършват по средата, а бродерията не пасва на обявения размер. Обратната посока е същата беда, само в другата крайност. Проверете реда веднъж, преди първия бод, и повече не мислете за него. Разликата между двете съотношения е разгледана подробно в текста за шиенето 1:1 и 1:4.

Сюжетът, който наистина искате, ще ви чака. Ще го ушиете по-добре след един малък завършен гоблен, отколкото като първи.

2. Възелът отзад

Инстинктът да завържете края на конеца е силен и е грешен. Възлите правят три неща наведнъж: изпъкват като бабуни под опънатата бродерия, личат отпред при рамкиране и се развързват точно тогава, когато работата се пере.

Как се избягва: с примка. Прегънете една дълга нишка наполовина, вдявате двата края в иглата, направете първата половина от бода отдолу нагоре и прекарайте иглата през примката, която виси от долната страна. Конецът се закача сам. Когато нишките са нечетен брой и примка не се получава, оставете 2-3 см свободен край отзад и го застопорете под първите четири-пет бода.

3. Тръгвате от ъгъла

Изглежда логично — започваш от горния ляв ъгъл, както се чете. На практика така се натрупва грешка: всяко отклонение от един ред се прибавя към следващото и до средата мотивът е изместен спрямо панамата. Ако накрая се окаже, че отдясно не е останало поле за рамкиране, вече няма как да се оправи.

Как се избягва: от центъра навън. Панамата се сгъва два пъти, за да се намери средата, същата средна точка се намира и в схемата, и първият бод се слага там. Оттам работата расте симетрично и резервът остава равен от четирите страни. За четенето на самата схема помага ръководството за разчитане на схема за гоблен.

4. Конецът е дълъг колкото ръката

Дългият конец изглежда като спестено време. Всъщност той се усуква, наплита се на възли зад работата и се изтърква от многократното минаване през панамата — последните бодове от такава нишка са видимо по-бледи и по-рошави от първите.

Как се избягва: около 40-50 см работна дължина, не повече. И оставяйте иглата да виси свободно на всеки десетина бода, за да се развърти конецът сам. Разликата в гладкостта на бодовете си личи веднага. И още едно уточнение за думата: мулине е името на памучния конец, усукан от шест отделни нишки, който се разделя според каунта — при 14 и 16 каунта обикновено се шие с две от тях.

5. Кръстовете гледат в различни посоки

Единственото правило при кръстатия бод, което няма изключение: всички горни полубодове в цялата работа сочат в една и съща посока. Ако част от кръстовете са с горна нишка отдясно наляво, а част — обратно, светлината се отразява различно от двете групи и в готовия гоблен се появяват петна, които не се дължат на цвета.

Как се избягва: изберете посоката още с първия бод и я спазвайте докрай, включително когато се връщате към зона отпреди месец. При редове от един цвят се работи на две минавания — първо всички долни полубодове в едната посока, после всички горни в обратната. Повече хватки има в съветите за кръстат бод.

6. Броите наум и не отбелязвате нищо

Схемата е решетка от символи и е направена така, че окото да се плъзга по нея. След двайсетина минути всеки се обърква — това не е въпрос на внимание. Грешката идва не от объркването, а от липсата на следа къде сте били.

Как се избягва: отбелязвайте завършеното. Копие на схемата и маркер, зачертаване ред по ред, линийка под текущия ред. Всяка от тези мерки върши работа; общото е, че се работи върху копие, а оригиналната схема остава чиста. Проверявайте се и на десет квадратчета — почти всички схеми имат по-плътни линии на всеки десет, и това е там точно за тази проверка.

7. Дърпате бода прекалено силно

Стегнатият бод изтегля нишките на панамата и оставя изкривени квадратчета, които после не се изправят нито с пране, нито с гладене. Обратната крайност — провиснала нишка — прави бода да изглежда рошав и се закача.

Как се избягва: конецът се тегли, докато легне, и спира. Ако при завършен ред панамата се набира на вълни, опъвате прекалено. Работата в гергеф помага, защото опънатата панама сама ограничава силата: там ръката не може да дръпне повече, отколкото опънът позволява.

8. Прескачате с тъмен конец през празни зони

Изкушението е ясно: два бода черно тук, три бода черно на пет сантиметра встрани, защо да режем конеца. Защото панамата между тях остава непокрита и тъмната нишка се вижда през нея — не веднага, а когато работата се опъне за рамкиране и мрежата се разтвори.

Как се избягва: прескачане до около 2-3 см е приемливо; по-дълго се реже и се започва наново. За тъмни конци върху светла панама границата е още по-къса. Отзад работата трябва да изглежда като редици от къси чертички, не като паяжина.

9. Пипате работата с ръце, които току-що са държали нещо друго

Панамата е памучна и попива всичко — мазнина от кожата, крем, боя от джинси, кафе. Мръсотията не се вижда, докато работата е в ръцете ви, и излиза наведнъж след първото пране.

Как се избягва: ръцете се измиват преди сядане и кремът се оставя за после. Между две сесии гобленът се прибира в плик или в чиста кърпа, не се оставя на масата. И не се шие с чаша кафе от същата страна, от която е ръката с иглата — това звучи като шега, но е една от честите причини работа за месеци да завърши с петно. Как се пере и глади готовият гоблен, е описано в съветите за грижа за гоблени.

10. Отрязвате резерва по панамата

Панамата в комплекта е отрязана с поле около мотива и това поле не е излишно. То е това, което рамкарят захваща, докато опъва бродерията върху основата — без него бродерията не може да се опъне и рамкирането става проблем със скъпо решение.

Как се избягва: не режете нищо, докато работата не е рамкирана. Ако краищата се разплитат, обшийте ги свободно или ги залепете с лепенка от опаката страна. Какво следва след последния бод, сме описали в текста за рамкиране на гоблен.

Същото важи и за съхранението между края на шиенето и посещението при рамкаря. Готовата бродерия не се сгъва — гънката се отпечатва в бодовете и след месец под преса все още личи. Навива се хлабаво, с лицето навън, около руло от картон или около чиста хартиена тръба, и се прибира на сухо. Ако все пак се е сгънала, изправя се с гладене от опаката страна върху мека кърпа, а не от лицето: гладенето върху самите бодове ги сплесква и убива релефа, който прави кръстатия бод това, което е.

Бонус: грешката, която вече е направена

Ако откриете сбъркана зона — а ще откриете — не разпаряйте с яд. Обърнете работата, прережете бодовете от опаката страна с малка остра ножица, като режете само конеца и никога нишка от панамата, и издърпайте парчетата с пинсета. Прекарайте няколко пъти с нокът по освободените квадратчета, за да се изправят.

И преценете дали изобщо си струва. Едно квадратче в грешен нюанс на небето не се вижда от петдесет сантиметра. Изместен с един ред контур на лице — вижда се веднага. Разпаряйте второто, оставете първото.

И една дребна замяна, която прави повече бели, отколкото изглежда: иглата от комплекта е гобленска, с тъп връх и дълго ухо, и тя е такава нарочно. Тъпият връх минава през готовите дупки на мрежата, вместо да пробива нишките на панамата. Домашната шевна игла с остър връх забожда нишката, разцепва я и с времето разхлабва мрежата — а разхлабеното квадратче вече не държи бода изправен.

Гърбът на работата казва всичко

Опитен човек преценява един гоблен, като го обърне. Не заради красотата — гърбът не се вижда в рамка — а защото по него личат наведнъж половината от изброените грешки.

• Къси успоредни чертички, наредени по редове — правилно. Значи, че конецът е сменян навреме и не е прескачал.
• Дълги нишки през празни полета — прескачане. Ще се види отпред при опъване.
• Бабуни и възли — работата няма да легне равно под стъклото.
• Рошави, разнищени участъци — конецът е бил прекалено дълъг или иглата е с прекалено тясно ухо за броя нишки.
• Панама, набрана на вълни — опънът е бил твърде силен.

Затова обръщайте собствената си работа веднъж на вечер. Всяко от петте неща по-горе е поправимо, докато е на два реда разстояние, и почти непоправимо, когато е на сто.

Какво остава, ако запомните само три неща

• От центъра, без възли, в една посока. Тези три навика решават деветдесет процента от проблемите на първата работа.
• Малък първи гоблен. Завършеният малък модел учи повече от недовършения голям, а гоблените по схема са техника, в която се влиза постепенно.
• Панамата се реже последна. Всичко останало е поправимо.

И ако броенето се окаже това, което ви пречи да се отпуснете, техниката не е единствената. При щампираните гоблени рисунката е отпечатана върху панамата и се шие върху нея, без схема и без броене — половината от списъка по-горе просто отпада. Работата е същата, само че тръгвате от готова картина.