Плетене на гривни: с конци, мъниста и ластици
Три различни занимания, скрити под една дума
„Плетене на гривни“ звучи като едно умение. Не е. Под тази дума се крият три напълно различни занимания, които нямат общ инструмент, общо темпо и общ начин на записване: гривна от конци, гривна с мъниста и гривна от ластици. Детето вкъщи най-често иска и трите, а разликата между тях решава колко ще струва началото и докъде ще стигне вечерта.
Тук са описани и трите, в реда, в който обикновено се появяват в един дом. Веднага след това е и най-неудобната част — кое от изброеното се продава при нас и кое трябва да си купите другаде.
Думите преди работата
Три чужди думи се въртят около темата и никоя не се обяснява сама:
- Мулине е името на памучния конец за бродерия, при който нишката е съставена от шест по-тънки, усукани заедно. Може да работите с всичките шест или да ги разделите. За гривна се използват цели, неразделени.
- „Приятелска гривна“ е буквален превод на английското име на плетената от възли гривна — тази, която се прави, за да се подари, и по традиция се носи, докато сама не се скъса.
- „Лум бенди“ идва от английската дума за стан, а на български нещото си има име: цветни силиконови ластичета, които се закачат едно за друго на вилка, на пластмасова рамка или направо на два пръста.
Схема обаче е българска дума и означава едно и също и в трите техники: лист, на който е нарисувано какво къде отива. Само че рисунката е различна — при конците се записва възел по възел, при мънистата — квадратче по квадратче, а при ластиците схема почти не съществува, защото редът е винаги един и същ.
Гривна от конци: два възела и нищо повече
Това е техниката с най-ниска цена на влизане и най-висок таван. Трябват ви конци, ножица и нещо, с което да закрепите горния край — щипка за хартия, безопасна игла, забодена в облегалката на дивана, или тиксо върху масата.
Колко конец да отрежете
Тук се греши почти винаги и грешката не се поправя — къс конец не се удължава. Възлите изяждат много повече дължина, отколкото изглежда: готовата гривна е около една пета от изразходваната нишка.
- Мерете китката и добавете по 3 см от двете страни за връзване.
- Умножете тази дължина по пет и режете всяка нишка толкова. За детска китка това е около метър на нишка.
- Започнете с шест нишки, тоест с три цвята по две. Осем вече прави гривната широка колкото ремък на часовник.
- Вържете всички нишки в общ възел на 8-10 см от единия край. Тази опашка после става връзка.
Възелът е един и се прави в две посоки
Цялата техника се крепи на един-единствен възел: работната нишка се прехвърля през съседната, оформя четворка и се затяга нагоре, към вече готовия ред. Прави се два пъти на всяка стъпка — единичното затягане се развързва.
Посоката е това, което рисува шарката. Възел наляво и възел надясно са едно и също движение, огледално обърнато, и разликата между тях се вижда веднага: цветът или тръгва да пътува през реда, или остава на място. Диагоналната шарка на стрелка се получава, като хванете най-левия конец и го прекарате с еднакви възли през всички останали до средата, после направите същото с най-десния и ги съедините в центъра. Повторете реда със следващия цвят и шарката се самонарежда.
Как се чете схемата
Схемата за такава гривна е решетка от наклонени чертички. Всяка чертичка е един възел, наклонът ѝ показва посоката, а редът се чете отляво надясно, ред по ред отгоре надолу. Отстрани стои колонка с началния ред на цветовете — това е единственото, което трябва да наредите правилно, преди да започнете. Оттам нататък шарката излиза сама, стига да не пропуснете ред.
Ако детето се обърка по средата, най-бързото решение не е да развързвате. Отбележете с щипка последния ред, който е сигурно верен, и разплетете само до него. Възлите се развързват с върха на игла, търпеливо, по един.
Гривна с мъниста: схемата е мрежа и се чете като бродерия
Тук идва изненадата за родителя, който вече е шил гоблен. Схемата за тъкана гривна с мъниста е точно същото нещо като схемата за бродерия: мрежа от квадратчета, в която едно квадратче означава едно мънисто, както в бродерията едно квадратче означава един бод. Затова човек, който умее да чете схема за шевица, влиза в тази техника без нищо ново за учене.
Следствието е приятно: българските шевични мотиви работят върху гривна с мъниста по-добре от почти всичко друго. Те са геометрични, изградени от повтарящи се ромбове и зигзаг, и не се разпадат при смаляване — същата причина, поради която канатицата се вижда еднакво ясно в килим и в бижу.
Практическите неща, които се научават чак след първата гривна:
- Нишката трябва да мине през едно мънисто поне два пъти. Затова конецът за мъниста е тънък и здрав, а не мек и пухкав — мулинето тук не върши работа.
- Иглата се избира след мънистата, не преди тях. Отворът на мънистото решава кой номер игла минава през него.
- Опъването е всичко. Хлабав ред се вижда като изкривена линия през цялата гривна, а стегнат до скъсване ред прави гривната права като линийка и неудобна за носене.
- Бройте мънистата в първия ред на глас. Един излишен елемент в основата измества цялата шарка надясно и това не си личи преди трети ред.
Гривни от ластици: най-бързият резултат
Тази техника съществува заради едно нещо — детето вижда готова гривна за десет минути. Не е нужна нито рамка, нито схема: най-простият ред се прави на два пръста.
Ластиче се усуква на осмица и се слага на двата пръста. Отгоре, без усукване, се слагат още две. Долното ластиче се прехвърля от двата пръста през горните и се пуска в средата. Слага се ново ластиче отгоре, най-долното пак се прехвърля — и така, докато плетката увисне до нужната дължина. Накрая последните две халки се захващат с пластмасова закопчалка.
Едно предупреждение, което не се среща на кутията: ластичетата са дребни и се късат. Скъсано парче от силикон в устата на малко дете е точно това, което изглежда. Тази техника е за деца, които вече не слагат нещата в устата си, а прибирането на пода след работа е част от заниманието, не педантичност.
Четвъртата гривна, за която никой не се сеща: от прежда
Плетената лента от прежда е напълно законна гривна и е най-лесният начин детето да види какво прави куката. Верижка от въздушни бримки, дълга колкото китката, и едно копче накрая — това е цял завършен предмет за петнайсет минути. Първите бримки са обяснени в плетенето на една кука за начинаещи, а ако още се колебаете дали да започнете с кука или с игли, изберете куката: тя държи една бримка наведнъж и изпусната работа не се разплита сама.
Дебелината решава дали ще стане. Тънката нишка прави лента, която стои на ръката — YarnArt Baby събира 150 метра в 50 грама и е точно от този тип. Плюшените и обемните прежди отиват в другата крайност: Alize Puffy се плете с пръсти, без кука и без игли, което е чудесно за дете, но нишката е толкова обемна, че лентата излиза широка колкото маншет. За гривна вземете тънкото кълбо; дебелото оставете за шала. Останалите видове са сравнени в наръчника за прежда, където метражът на етикета обяснява защо две еднакво тежки кълбета стигат за различни неща.
Как се затваря гривната
Затварянето е частта, заради която готовите гривни изглеждат по-добре от домашните, и е най-лесната за поправяне. При гривната от конци не режете опашките накъсо: сплетете ги на три и оставете по 8 см от двете страни, за да се връзва и развързва през целия ръкав. При тъканата с мъниста краят се укрепва, като върнете нишката два-три реда назад през вече нанизаните мъниста и чак тогава я отрежете — възел на края се плъзга и се показва. При лентата от прежда най-издръжливото решение е копче от едната страна и халка от въздушни бримки от другата, направена точно с половин милиметър по-малка от копчето, защото плетивото се разтяга при носене.
Кое от това има при нас и кое няма
По-честно е да се каже направо, отколкото да го откриете в кошницата. Мъниста, силиконови ластичета и мулине на отделни чилета не продаваме. Те се намират в книжарница и в магазин за галантерия и струват малко.
Това, което имаме и което върши работа тук, е друго. Преждата — за плетената лента. Ножиците — малките стоманени ножици PONY и PRYM от 9 до 12 см срязват конеца близо до възела, без да закачат съседната нишка, и това е разликата между чист край и разнищена опашка. Комплектите в аксесоарите са за покривки и калъфки, тоест за следващото ниво на същите ръце, но не за гривни.
И още нещо, което се търси точно от тази страница: конците в нашите комплекти за бродерия са премерени за конкретната бродерия и не са мислени като запас за гривни. Ако детето иска да плете гривни всяка седмица, купувайте конците му отделно — така никой няма да остане без цвят по средата на гоблена.
Ако гривната трябва да е готова днес
Има и случай, в който нищо от горното не помага: подаръкът е за утре. Тогава остава готовото бижу. Гривна с три шевици е ръчно бродирана и широка 2 см — по-близо до идеята на плетената гривна, отколкото изглежда, защото и тук мотивът е геометричен и малък. Останалите стоят при колиетата с шевици, където има и гривна с три рози.
А ако вечерта с конците мине добре и детето поиска нещо по-голямо, следващата стъпка е броената бродерия. Кръстатият бод се учи за десет минути и използва същите ръце и същото търпение, само че резултатът остава.
