Кръстат бод за начинаещи: първата ви шевица стъпка по стъпка

Един бод, четири дупки — и с това се шие всичко

Кръстатият бод е най-простото нещо в бродерията и точно затова е стигнало толкова далеч. Иглата излиза от едно ъгълче на квадратче, влиза в отсрещното, после излиза от третото и влиза в четвъртото. Получава се хиксче. Наредете хиксчетата по броене и получавате шевица, гоблен, монограм — каквото сте преброили.

Няма втори бод, който да трябва да научите, преди да започнете. Има само няколко навика, които разделят бродерията, дето изглежда добре, от онази, за която сами усещате, че нещо ѝ куца. Тук са всичките, плюс една мъничка схема от 11 на 11 квадратчета, която можете да преброите направо от текста и да ушиете още тази вечер.

Какво ви трябва наистина

Четири неща, и трите от тях вече може да имате:

• Панама. Тъкана е така, че нишките се събират на снопчета и между тях остават ясни квадратчета с дупки в ъглите. Всяко квадратче е един бод. Най-удобната за начало е Aida — това е името на точно този строеж, при който квадратчетата се виждат от разстояние и пръстът ги напипва.
• Игла с тъпо връхче. Гобленовата игла нарочно не е остра: тя трябва да минава през готовите дупки, а не да пробива нови през нишките. Ако иглата ви боде, тя не е за тази работа.
• Мулине. Конецът е усукан от шест тънки нишки, които се разделят. Колко от тях влизат в иглата зависи от панамата — за 14 каунта обичайното са две.
• Малка ножица. Остра, с тесни върхове. Големите домакински ножици не влизат между бодовете.

Гергефът не е задължителен, но държи панамата опъната и вие спирате да я стискате с лявата ръка — от което идва половината умора. Кой размер за какво върши работа е разгледано отделно при видовете гергефи.

Каунтът решава колко голяма ще излезе шевицата ви

Каунтът е чуждото име на гъстотата на панамата: колко квадратчета се събират в един инч, тоест в 2,54 см. Панама с 14 каунта има 14 квадратчета на инч — около 5,5 на сантиметър. Панама с 11 каунта има по-малко и по-едри квадратчета; с 16 — повече и по-дребни.

От това следва сметка, която върши работа всеки път: размер = брой бодове ÷ каунт. Мотив, широк 11 бода, върху 14 каунта излиза 11 ÷ 5,5 ≈ 2 см. Същите 11 бода върху 11 каунта дават 2,5 см. Значи по-едрата панама винаги завършва по-голямо — обратното не се случва. Ако темата ви е интересна в подробности, тя е разписана в текста за значението на каунта в панамата.

За първа бродерия 14 каунта е разумната среда: квадратчетата се броят без лупа, а бодът вече изглежда като бод, а не като квадрат. Комплектите за начинаещи на Luca-S са точно върху такава панама — Aida 14 каунта, кръстат бод, конци Madeira, три до четиринайсет цвята и формати от 5 x 6 до 7 x 9,5 см. Събрани са при комплектите за начинаещи.

Панамата има лице и гръб

Има, макар разликата да е малка и мнозина да не я търсят. При Aida едната страна е по-гладка и снопчетата ѝ лежат по-подредено. Работи се върху нея. По-важното за резултата е друго: изберете една страна и я спазвайте до края, защото светлината пада различно върху двете и в готова бродерия смяната си личи. Разгледали сме въпроса в отделен текст — има ли панама Aida гръб и лице.

Как се прави кръстатият бод

Първата половина

Иглата излиза отдолу нагоре през долното ляво ъгълче на квадратчето и влиза отгоре надолу в горното дясно. Готово: имате наклонена чертичка. Тази половинка има име — полукръстат бод — и в някои схеми се използва самостоятелно, за фон.

Втората половина

Иглата излиза от долното дясно ъгълче и влиза в горното ляво. Двете чертички се пресичат. Това е един кръстат бод.

Цял ред наведнъж

Когато няколко съседни квадратчета са в един цвят, не довършвайте всяко поотделно. Минете първо реда с всички долни половинки отляво надясно, после се върнете отдясно наляво с горните. Работата върви два пъти по-бързо, гърбът остава по-плосък и, което е най-важно, посоката излиза еднаква сама по себе си.

Колко нишки влизат в иглата

Мулинето е усукано от шест тънки нишки и почти никога не се шие с всичките. Колко се отделят зависи от гъстотата на панамата и от това какво искате да видите:

• 11 каунта — три нишки. Квадратчето е едро и две нишки не го покриват; панамата прозира между бодовете.
• 14 каунта — две нишки. Това е стандартът и от него тръгва всичко.
• 16 каунта и по-фино — две нишки за плътно поле, една за фон или за деликатен нюанс.

Отделяйте нишките една по една, дори когато ви трябват две — издърпаната наведнъж двойка се усуква и после ляга накриво. След разделянето нишките се изправят и легнат успоредно; това е дреболия, която се вижда в готовото поле като равномерен блясък.

И една проверка, преди да ушиете половин квадратче напразно: направете три бода и ги погледнете от разстояние една ръка. Ако между тях се вижда бяло, добавете нишка. Ако бодовете изглеждат подпухнали и се изкачват един върху друг, махнете една.

Посоката е единственото правило, което не се нарушава

Тук се разпознава добрата бродерия. Горните чертички на всички бодове трябва да гледат в една и съща посока — например всички отдолу-ляво към горе-дясно. Долната половинка може да е както искате, стига да сте последователни; горната се вижда.

Причината не е естетическо придирване. Наклонените нишки отразяват светлината. Ако част от бодовете са обърнати, полето започва да святка на петна и окото го чете като мръсотия, без да разбира защо. Един-единствен обърнат бод насред гладко поле се вижда от три метра.

Проверката е лесна: погледнете бродерията отстрани, под ъгъл, срещу лампата. Обърнатите бодове изскачат веднага. Още трикове от този род са събрани в съветите за шиене с кръстат бод.

Започване без възел, завършване без опашка

Възел не се прави. Той изпъква под бродерията, при рамкиране се отпечатва като бабуна и с времето може да се развърже.

Вместо това: оставете 2–3 см конец на гърба и го притиснете с първите четири-пет бода, докато ги шиете отгоре. Държи по-здраво от възел. Ако работите с две нишки, има и по-чист начин — сгъвате една дълга нишка на две, вдявате двата ѝ края и при първия бод прекарвате иглата през примката отдолу. Конецът се заключва сам.

Краят се прибира по същата логика: изтегляте конеца на гърба под пет-шест готови бода от същия цвят и го отрязвате. Не режете накъсо — оставете половин сантиметър.

Мини схема: първата ви шевица от 11 на 11

Ромб с кръст в средата — най-простата геометрична фигура от българската шевична традиция и напълно достатъчна за първи проект. Два цвята, 25 бода, готова за половин час.

Начертайте си наум мрежа 11 на 11 квадратчета. Редовете броим отгоре надолу, квадратчетата във всеки ред — отляво надясно. С червено:

• Ред 1: квадратче 6
• Ред 2: квадратчета 5 и 7
• Ред 3: квадратчета 4 и 8
• Ред 4: квадратчета 3 и 9
• Ред 5: квадратчета 2 и 10
• Ред 6: квадратчета 1 и 11
• Ред 7: квадратчета 2 и 10
• Ред 8: квадратчета 3 и 9
• Ред 9: квадратчета 4 и 8
• Ред 10: квадратчета 5 и 7
• Ред 11: квадратче 6

Това е контурът на ромба — 20 бода. Сега с черно сложете малък прав кръст в центъра: ред 5 квадратче 6, ред 6 квадратчета 5, 6 и 7, ред 7 квадратче 6. Още пет бода и мотивът е готов.

Върху 14 каунта излиза около 2 x 2 см. Повторете го четири пъти в редица, с по три празни квадратчета между съседните ромбове, и вече имате бордюр — точно както се редят мотивите по края на ръкав. Геометрията му е роднина на канатицата, при която същите наклонени под 45 градуса линии строят триъгълници вместо ромб.

Как да броите, без да се загубите

Броенето е истинската трудност на кръстатия бод, не самият бод. Четири навика решават почти всичко:

• Тръгвайте от центъра. Сгънете панамата на две, после пак на две — пресечната точка е средата. Мотивът расте оттам навън и полетата остават равни от четирите страни.
• Броете от готов бод, не от ръба. Ръбът е далече и грешката в броенето до него не се вижда. Съседният бод е на едно квадратче.
• Проверявайте на всеки десет. Изшитият десети бод в реда е добър момент да преброите наново. По-евтино е от разпаряне на четиридесет.
• Довършвайте цвета на едно място. Скачането от единия край на другия с една и съща нишка оставя дълги провлачвания на гърба, които прозират през светла панама.

Как се разчита готова схема — символите, легендата, номерата на конците — е разписано при схемите за шевици.

Грешките, които правят всички

• Опъване до посиняване. Прекалено силно изтегленият конец събира панамата и квадратчето хлътва. Бодът трябва да ляга, не да стяга.
• Прекалено дълъг конец. Над 50 см започва да се усуква, да се къса и да излиза протрит. Половин ръка е мярката.
• Хаос на гърба. Гърбът няма да се вижда, но провлачените нишки прозират и пречат на иглата. Мине ли работата половината, редът отзад започва да си личи отпред.
• Смяна на посоката насред полето. Вижте предишния раздел; това е грешката, която не се поправя с гладене.
• Твърде амбициозен първи проект. Портрет с шейсет цвята не е начало, а отказване след третата вечер.

Ако сбъркате — а ще сбъркате

Сбъркан бод се разпаря, не се крие. Обърнете бродерията, вкарайте иглата с ухото напред под бода и го отделете — с върха напред ще пробиете самия конец и ще стане по-лошо. Един-два бода се вадят с иглата; цяло поле се срязва внимателно отгоре с върха на ножицата и остатъците се изтеглят с пинсета.

Разпореният конец не се използва повторно. Той вече е бил провлачван през панамата, влакната му са надигнати и на светло изглежда по-матов от съседните. Отрежете го.

Ако грешката е в броенето и е изместила цяло поле с едно квадратче — спрете и преценете. Понякога изместването е незабележимо и мотивът просто сяда по-вляво. Друг път пречи на съседно поле и колкото по-рано разпорите, толкова по-малко има за разпаряне. Правилото е: измерва се спрямо мотива, не спрямо самолюбието.

Готовата шевица: последните двайсет минути

Бродерията се цапа неусетно — от ръцете, от гергефа, от престоя. Изплаква се в хладка вода, притиска се между две кърпи без изстискване и се глади от опаката страна, върху мека кърпа, за да не се сплескат бодовете. Панамата се опъва обратно, а релефът остава.

Оттам нататък мъничкият ромб може да отиде на много места: пришит на джоб, вложен в картичка, поставен в малка рамка. Целият път от прането до стената — с опъването и рамкирането — е описан в подробности в пълното ръководство, което линкваме и по-долу.

Оттук нататък

Кръстатият бод е един и същ, независимо дали правите двусантиметров ромб или картина 40 x 50. Оттук нагоре расте само търпението. Ако искате целия път — от разопаковането на комплекта до пране, опъване и рамка — той е описан в пълното ръководство за шиене на гоблен.

А ако мотивът ви е повел към българското, входът към темата е страницата за шевицата, а какво разграничава една местна шевица от друга — видовете български шевици. Всички те се шият с бода, който току-що научихте.