Игли за бродерия: видове, номера и как да изберете правилната

Единственият инструмент, който минава през всеки бод

Конците се сменят, схемата се чете веднъж, гергефът е по желание. Иглата участва в буквално всеки бод от първия до последния и въпреки това е нещото, за което най-рядко се мисли — докато не се окаже сбъркана. Тогава се мисли по друг начин: защо конецът се къса, защо дупките на панамата се разтягат, защо след час пръстите болят.

Тази статия е за избора на игли за бродерия — какви видове съществуват, какво значат номерата им, коя игла отива на коя панама и как се разбира, че държите грешната. Не е сложна тема, но е от онези, при които едно правилно решение в началото спестява часове неудобство после.

Двата рода игли и разликата, която се вижда веднага

Ако сложите две игли за бродерия една до друга, разликата е във върха. Едната е заоблена и тъпа, другата — остра като шивашка. Това не е дефект и не е въпрос на предпочитание: двете правят различни неща.

Гобленската игла — тъп връх, дълго ухо

Иглата, с която се шие гоблен, има заоблен, тъп връх и дълго тясно ухо. Тъпият връх е нарочен. При броената бродерия панамата вече има готова мрежа от дупки и работата на иглата е да минава през тях, а не да си пробива път през нишките. Остра игла на същото място разцепва нишката на кръстопътя между два квадрата, мрежата се разстройва, бодовете тръгват накриво и това не се вижда веднага, а след двайсет реда.

Дългото ухо е втората разлика. През него минават две, три или повече нишки мулине наведнъж, без да се мачкат — мулине е чуждото име на усукания памучен конец за бродерия, който се разделя на шест тънки нишки и с част от тях се шие — и точно затова гобленската игла изглежда „дебела в горния край“ в сравнение с шивашката.

Острата игла — за бродерия без броене

Острата игла за бродерия (в магазините се среща и като „игла за везба“) е с връх, който пробива тъканта там, където бродиращият реши. Тя е за свободната бродерия върху обикновена памучна или ленена тъкан, където няма мрежа, която да казва къде е следващият бод. Тялото ѝ е по-тънко, ухото — по-късо, но пак по-дълго от това на обикновена шивашка игла, за да приеме мулине.

За щампираните гоблени се работи с тъпата игла, не с острата: рисунката е отпечатана върху панама с нормална мрежа и бодовете пак стъпват в дупките ѝ, само че водени от печата, а не от схема.

Номерата: по-голямото число значи по-тънка игла

Това обърква всички в началото и си струва да се запомни веднъж. При иглите номерът расте, когато иглата изтънява. Игла №22 е забележимо по-дебела от игла №26, макар числото да е по-малко.

Гобленските игли се номерират горе-долу от 13 до 28, като за бродерия по схема в употреба са предимно номерата от 20 нагоре. Острите игли за бродерия имат собствена скала — обикновено от 1 до 12 — и същата логика: колкото по-голям номер, толкова по-фина игла и по-малко ухо.

Двете скали не се сравняват помежду си. Игла №24 в едната редица няма нищо общо с №24 в другата; номерът има смисъл само вътре в своя род.

Ориентир по каунт

Каунтът е броят бодове, които се събират в един инч от панамата, и от него зависи колко едри са дупките ѝ. Оттам следва и изборът на игла. Списъкът по-долу е ориентир, а не закон — двама души с еднаква панама често работят с различен номер и двамата са прави:

• 11 каунта — №22. Едра мрежа, едра игла, много подходящо за деца.
• 14 каунта — №24. Класическото съчетание за печатана Aida и за повечето начални комплекти.
• 16 каунта — №24 или №26. Това е каунтът на голяма част от комплектите по схема, така че тук се работи най-често.
• 18 каунта — №26.
• 25 и 28 каунта — №26 или №28. Фините панами се шият през две нишки и искат тънка игла, иначе дупката се разтваря и си личи.

Ако каунтът ви е непозната дума, обяснението със сметките е в статията какво е каунт в панамата. Броят нишки мулине също влияе: три нишки на 16 каунта искат по-голямо ухо от две, така че при по-плътно шиене се слиза с един номер надолу.

Проверката, която отнема три бода

Правилната игла минава през дупката на панамата без натиск и без да я разширява. Ако трябва да бутате, иглата е дебела за тази панама. Ако мрежата остава разтегната и след като конецът е легнал, иглата е дебела. Ако иглата се плъзга сама и се изхлузва от ухото при всяко изтегляне, а бодовете лягат хлабаво — тънка е.

Има и трети признак, който хората обикновено приписват на умората: ако след половин час ви боли възглавничката на палеца, най-вероятно натискате игла, която не влиза лесно. Смяната на един номер решава повече от почивката.

Ухото и вдяването

Вдяването е първото място, където бродирането губи търпеливи хора. Три неща го правят по-лесно:

• Срежете конеца косо и остро. Отхапан или размъхнат край не влиза в никакво ухо. Малката остра ножица за бродерия не е каприз — сравнението между размерите е в ножиците и лупите.
• Вдявайте с гънката, не с края. Сгънете нишката около самата игла, притиснете гънката между два пръста, издърпайте иглата и прекарайте през ухото стиснатата гънка. Тя е по-твърда от свободния край и намира отвора сама.
• Вдевачът е дребна тел с примка, която се вкарва в ухото, конецът минава през примката и се издърпва обратно. Струва по-малко от едно ядосване и е незаменим при фини игли и вечерна светлина.

Не мокрете конеца със слюнка по навик. Влагата разнищва памука и оставя петно, което при светли конци се вижда. Ако все пак трябва, навлажнете ухото, не конеца.

Колко живее една игла

Иглите не са вечни, макар да изглеждат така. Повърхността им се изтърква точно там, където конецът минава през ухото, а влагата от ръцете оставя следи по тялото. Признаците, че иглата е за смяна, са три: започва да „скърца“ и да се дърпа през панамата, конецът се разнищва все по-често на едно и също място, или иглата вече не е права.

Полезен навик от старите бродиращи: местете иглата по дължината на конеца от време на време. Конецът се изтънява там, където стои в ухото, и ако иглата не мърда, точно този участък отива в бодовете накрая.

Позлатеното ухо се предлага именно заради това триене — покритието е по-гладко и е по-щадящо и към конеца, и към кожата на хората, които реагират на никел. Иглата все пак си остава консуматив.

Къде стои иглата между сесиите

Не забождайте иглата в изшитата част на бродерията. Мястото, където стои дълго, се маркира — при влага дори остава ръждиво петънце, което не излиза при пране. Ако забождате в панамата, нека е в резервното поле по края, което така или иначе влиза под рамката.

Иглите живеят най-добре в игленик, във възглавничка или в кутийка. Магнитната лента или обикновеният магнит под масата е класическият трик за търсене на паднала игла — и напомнянето, че иглата на дивана и иглата в стъпалото са една и съща игла. Ако вадите работата от гергефа — дървената или пластмасовата рамка, на която се опъва панамата — между сесиите, както съветваме в статията за него, иглата се прибира заедно с него.

Когато проблемът изглежда като конец, а е игла

Три от най-честите оплаквания при шиене имат една и съща причина:

• Конецът се къса по средата на реда. Обикновено иглата е с малко ухо за броя нишки и конецът се протрива, докато се провира.
• Конецът се усуква и прави примки. Виновна е и дължината — работен конец над 50 см се усуква сам — но и иглата, която не пуска конеца да се върти свободно.
• Бодовете лягат неравномерно. Ако иглата е дебела, всеки бод отваря дупката малко повече и съседните бодове хлътват в различна степен.

Останалите класически неприятности — възел на опакото, изгубено място в схемата, различен брой нишки в две съседни зони — са описани в пълното ръководство за шиене на гоблен, а как се държат отделните марки конци при теглене през ухото сме разгледали в гида за мулине конците.

Иглата в комплекта и кога ви трябва втора

Хубавата новина за начинаещия е, че първата игла не се избира — тя вече е в кутията. Комплектите гоблени по схема идват с игла, подбрана за панамата на конкретния модел, и тя върши работа от първия до последния бод. Същото важи и за наборите за начинаещи.

Втора игла става полезна по-късно и по три причини: за да работите с два цвята едновременно, без да вдявате наново; за резерв, защото иглите се губят по-често, отколкото се износват; и за друг каунт, ако тръгнете към по-фина панама. Игли се продават на пакет в магазините за шивашки принадлежности и за хоби материали — потърсете надписа „игли за гоблен“ или номера, който сте изчислили по-горе. Другите неща около самата бродерия — покривки и комплекти с рамка — са при аксесоарите.

Игли за другите техники

При диамантените гоблени игла няма изобщо: камъчетата се лепят върху лепкавото платно с писалка и восъчна подложка, а вместо ухо там се мисли за връх и за табличка. Ако някой в семейството не понася броенето, това е техниката, която му отива.

За плетене думата „игли“ значи трето нещо — правите игли и куките за прежда нямат ухо и не се сравняват с иглите за бродерия по никой признак освен по името.

Кратък списък за избор

• Броена работа върху панама — тъп връх, винаги.
• Номерът следва каунта: по-едра мрежа, по-малък номер.
• Ухото следва броя нишки, не обратното.
• Иглата трябва да минава без натиск и без да разтяга мрежата.
• Смяна при първото „скърцане“ или разнищване.
• Съхранение далеч от готовата бродерия.

Всичко останало е практика. Иглата е най-евтиното нещо в кутията и единственото, което държите през цялото време — струва си да е правилната.