Шевици за оцветяване и първи бодове: ръкоделие за деца

Оцветяването е първата половина от бродирането

Родителите, които ни пишат, обикновено питат едно и също: от коя възраст детето може да бродира. По-полезният въпрос е друг — какво може да прави детето преди да пипне игла, така че когато иглата дойде, ръката вече да знае какво се иска от нея.

Отговорът е оцветяването. Не което и да е оцветяване, а оцветяване по квадратчета. Българската шевица е геометрична: изградена е от повтарящи се фигури върху мрежа и точно затова се записва като схема — лист с квадратчета, в който всяко квадратче носи един цвят. Дете, което оцветява такъв лист, прави точно това, което после ще прави с конеца, само че с молив и без нищо, което може да убоде. Броенето, следенето на реда и „сега този цвят, после онзи“ са едни и същи и в двете занимания.

Каунт е чуждата дума, която ще срещнете веднага след това, и означава колко квадратчета се събират в един инч, тоест в 2,54 см. Панама с 14 каунта има 14 квадратчета в 2,54 см — грубо колкото едно квадратче в ученическа тетрадка. Това е и причината един и същ мотив да излиза различно голям върху различна панама.

Откъде идват шевиците за оцветяване

Готови листове за оцветяване не продаваме и няма нужда да ги купувате. Правят се за пет минути от неща, които вече са вкъщи:

• От тетрадка на малки квадратчета. Ограждате поле, например 20 на 20 квадратчета, и начертавате симетричен мотив — ромб в средата, зъбци около него. Детето го оцветява. Това вече е схема.
• От готова схема. Ако имате схема за бродерия, тя се оцветява направо: знакът в квадратчето казва кой цвят отива там. Как се разчита такъв лист е обяснено в схемите за шевици.
• От истински мотив. Елбетицата, канатицата и дървото на живота се пренасят върху квадратчета точно както са, защото са били измислени за мрежа. Значенията им са събрани в малкия речник на българските символи — по един ред обяснение на мотив, точно колкото да се разкаже, докато детето оцветява.

За по-голямо дете има и обратната задача, която върши повече работа от всяко упражнение: дайте му цветен молив и празна мрежа и го оставете да измисли свой мотив, при условие че лявата половина трябва да е огледало на дясната. Симетрията е цялата граматика на шевицата и се учи най-бързо, когато детето само трябва да я спази.

Кои шевици са лесни за дете

Лесна шевица не значи малка. Значи предвидима. Мотив, при който детето може да отгатне какво следва, се работи сам; мотив с промени във всеки ред иска възрастен до себе си на всяка стъпка.

• Ромб с точка в средата — затваря се в едно поле от 9 на 9 квадратчета и има само два цвята.
• Ред от еднакви триъгълници — щом първият е готов, останалите са същият брой бодове, преместени настрани.
• Кръст с еднакви рамене — четирите му части се броят от центъра и грешка се вижда веднага, докато е поправима.
• Зигзаг бордюр — расте надясно, докъдето детето поиска, и няма как да свърши накриво.

Обратното също е полезно да се знае: цветята с преливащи нюанси, лицата и всичко, което иска половин бод, не са детска работа. Не защото са трудни за ръката, а защото резултатът им се вижда чак накрая.

Кога идва иглата

Възрастта е ориентир, не правило — децата се различават повече, отколкото която и да е таблица допуска. Това, което наблюдаваме по въпросите на клиентите и по това кои комплекти се връщат недовършени, се подрежда горе-долу така:

• Около 4-5 години — само оцветяване и нанизване на едри предмети. Игла няма.
• Около 6-7 години — първи бодове с тъпа игла върху груба панама, с възрастен на същата маса. Детето още не преценява колко силно дърпа.
• Около 8-9 години — малък комплект по схема, който детето работи само, а възрастният се вика при заплитане.
• От 10 нагоре — цял мотив с повече цветове, свои решения и грешки, които детето поправя само.

Две неща важат независимо от възрастта. Иглата се брои — влиза от кутията и се връща в кутията, всеки път. И работата спира, преди детето да се е отегчило, а не когато вече е отегчено; разликата решава дали ще има следващ път.

Първите бодове: какво точно да прави ръката

Не започвайте с картина. Започнете с редица.

Опънете парче панама, вденете два конеца и оставете детето да направи десет еднакви кръстчета в един ред. Целта не е мотив, а движение: иглата влиза отдолу нагоре в едно ъгълче, излиза в диагоналното, и така десет пъти в една посока, преди да се върнете обратно и да затворите кръстчетата. Готовият кръстат бод се учи за десет минути и от него излиза цялата шевица.

Четири неща, които спестяват сълзи:

• Къс конец. Дълъг колкото ръката на детето от лакътя до пръстите, не повече. Дългият се заплита, а заплетеният конец е най-честата причина едно дете да остави бродерията.
• Без възел отзад. Първите два-три бода се шият върху края на конеца и той се захваща сам. Възлите изпъкват и се закачат.
• Тъпа игла. За броена бродерия иглата не трябва да е остра — тя минава през готов отвор в панамата, а не пробива нишките.
• Всички кръстчета в една посока. Горният диагонал винаги да е в една и съща посока. Това е единственото правило, което личи отдалеч на готовата работа.

Кой комплект е наистина детски

Търсете три неща на кутията: малък размер, малко цветове и едра панама. Голямата картина с четиридесет цвята не е трудна — тя е дълга, а дългото е точно това, което детето не издържа.

В комплектите за начинаещи стои цяла серия детски комплекти за бродерия на Luca-S, направена по тази мярка: панама AIDA 14 каунта, конци Madeira и мотиви с размери от 5 на 6 см до 8 на 9 см. Броят на цветовете тръгва от три — три цвята значи три вдявания за цялата работа — и в по-големите модели стига до десет-четиринайсет. Три цвята върху 5 на 6 см е картина, която дете завършва наведнъж и после носи да я покаже.

Следващата стъпка са детските гоблени по схема с познати сюжети — азбука, буйки, животни — където мотивът вече е голям колкото да се сложи в рамка. А ако детето обича да оцветява повече, отколкото да брои, погледнете щампираните детски комплекти: рисунката е отпечатана върху панамата в цвят и се шие направо върху нея, без схема и без броене.

Ако иглата въобще не е добра идея

Има деца, при които иглата не тръгва — възрастта, търпението или просто вкусът е друг. Тогава занимание със същата логика, но без нищо остро, е диамантеният гоблен: картина, при която малки смолисти камъчета се лепят едно по едно върху лепкава основа, по отпечатана върху нея схема. Броене има, ред има, резултат се вижда бързо, убождане няма.

Има и какво да се внимава. Камъчетата са дребни и лъскави и за дете под три години са същият риск като всяко дребно нещо; писалката се държи като молив и работната маса иска табличка, за да не се разпилее всичко на пода. Какво е вътре в кутията и как се избира първата картина е разгледано в гида за диамантени гоблени за деца, а самите мотиви — еднорози, животни, приказни герои — стоят при детските диамантени гоблени.

Какво да стане с готовото

Това е частта, която решава дали ще има втора бродерия. Готовата работа не се прибира в чекмедже.

• Изперете я на ръка с хладка вода, изплакнете и гладете от опакото, върху хавлия, за да не се смачкат бодовете.
• Сложете я в рамка, дори евтина, дори малка. Рамката превръща упражнението в предмет.
• Напишете отзад с молив името на детето и годината. След десет години това е единственото, което ще липсва.

За следващия проект, когато детето поиска нещо, което да свърши до края на седмицата, вижте мини шевиците — малки схеми, които се затварят за половин час. А ако междувременно на вас ви се прииска да шиете заедно с него, целият ред от първия бод до изпраната и опъната работа е описан в пълното ръководство за шиене на гоблен.